България отлага строежа на жп линията до Северна Македония
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Правителството преразпредели 500 милиона евро от европейско финансиране към други проекти
България е отложила модернизацията на железопътната линия София - Скопие, въпреки че официално продължава да настоява пред Северна Македония за ускоряване на строителството по проекта. Решението за промяна в приоритетите е взето от правителството на Росен Желязков, което одобри изменения в програма "Транспортна свързаност" 2020 - 2027 година, съобщава Mediapool.
Железопътната връзка между двете столици е ключов елемент от европейския транспортен коридор №8, който трябва да осигури бърза връзка между Черно море и Адриатика по маршрута Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас/Варна. Българската и македонската страна бяха поели ангажимент в Меморандум за разбирателство от 2017 година линията да бъде завършена до 2027 година.
Парадоксалното е, че през 2019 година тогавашният министър на транспорта, а сега премиер Росен Желязков, обеща разстоянието между София и Скопие да се изминава с влак за под час още през 2025 година. Сега обаче кабинетът под негово ръководство гласува отпадането на проекта за модернизация на участъка София - Радомир - Перник.
Политически обрат и преразпределение на средствата
Отношенията между двете държави се промениха след идването на власт на правителството на Християн Мицковски в Северна Македония, който многократно е заявявал, че ще насочи усилията си към довършване на железопътния коридор към Сърбия.
Както стана ясно от изказване на Мариета Тодорова, началник на отдел "Управление на риска" в управляващия орган на програмата, двата проекта София - Перник и Перник - Радомир, за които бяха предвидени 500 милиона евро, отпадат от финансиране през настоящия програмен период поради забавяне и недостиг на средства.
Не това е единственият отложен железопътен проект. От европейско финансиране отпадат също изграждането на железопътни възли Горна Оряховица, Русе и Варна, както и внедряването на европейската система за управление на железопътното движение ERTMS.
Фокус върху довършване на започнатото
Освободените средства ще бъдат пренасочени към довършване на така наречената железопътна магистрала "Тракия" от София до Бургас. Строителството ѝ започна още през 2007 година с присъединяването на България към Европейския съюз и трябваше да приключи до края на 2023 година. Два програмни периода обаче се оказаха недостатъчни и сега всичките 700 милиона евро ще отидат за завършване на този проект.
"Средствата ще се използват за доизграждане на железопътните линии Пловдив - Бургас за 156 милиона евро и Елин Пелин - Костенец, както и за участъка Волуяк - Драгоман", посочва Ивета Колева, началник отдел "Програмиране" в програма "Транспортна свързаност".
Ще бъдат довършени и тяговите подстанции в Русе, Разград и Варна от изминалия програмен период, като към тях се добавят подстанции във Видин, Бойчиновци и Брусарци, заедно със системата SCADA за управление на влаковото движение. Също така ще бъде завършено и приемното здание на гарата в Нова Загора, чието строителство се забави заради протести на местното население.
Според плановете до края на настоящия програмен период - през 2029 година, България трябва да е модернизирала 169 километра железопътни линии.
Историческа перспектива на един вековен проект
Изграждането на железопътната линия София - Скопие има дълга история, датираща още от 70-те години на XIX век, когато тези територии са били част от Османската империя.
За България това е бил приоритетен проект и участъкът Радомир - Гюешево е построен още през 1910 година, като за това са похарчени внушителните за онова време 12.3 милиона златни лева. Железопътни специалисти обаче са скептични относно възможността бързата връзка между София и Скопие да се осъществи дори през този век.
Основната причина е трудният планински терен между Радомир и Крива паланка в Северна Македония, който ще изисква милиарди за прокарването на железопътната линия. Междувременно вече се водят дискусии доколко такава линия би била ефективна от икономическа гледна точка.























