Проф. Андрей Чорбанов критикува липсата на държавна политика

България остава на последно място в Европейския съюз по осигурени държавни средства за научно-изследователска дейност през настоящата година. Това стана ясно от думите на имунолога от Българската академия на науките професор Андрей Чорбанов, който критикува липсата на ясна държавна стратегия в ефира на NOVA NEWS. Според експерта, ако страната ни не промени отношението си към иновациите, рискува да се превърне единствено в пазар на труд и потребление за чужди технологични компании.

Хронична липса на визия

Професор Андрей Чорбанов, бивш председател на Комисията по образование и наука в 51-ото Народно събрание, изрази разочарованието си от поредния републикански бюджет, в който секторът е неглижиран. В предаването „РеВизия“ той коментира заложените финансови параметри и системните проблеми.

„Всички декларират, че науката ще бъде приоритет. Това беше причината аз да вляза в парламента. В нито едно правителство не беше приоритет и ние не сме мръднали от дъното. Имаше опити, в които да се стимулират малки предприятия да работят с научни групи. Българският бизнес е слаб и те нямат своите лаборатории“, посочи имунологът.

Замразени средства

Относно конкретните финанси в тазгодишната рамка, ученият е категоричен, че те са крайно недостатъчни за реално развитие и конкурентоспособност на международно ниво.

„Запазен е процентът спрямо миналата година. Ние сме на дъното в Европейския съюз по отпуснатите средства. Те няма да стигнат за нищо. Бюджетът ще работи за много малко време и финансирането на програми е невъзможно, защото няма да могат да бъдат финансирани“, допълни Чорбанов.

България спрямо Европа

Статистиката категорично потвърждава думите на експерта и очертава тревожна тенденция. Бюджетните средства за научно-изследователска и развойна дейност у нас се равняват на едва 38 евро на човек от населението. За сравнение, в Люксембург тази сума достига 759 евро, в Дания е 586 евро, а в Нидерландия – 542 евро.

Подобно драстично изоставане показва, че недофинансирането е резултат от дългогодишна последователна политика, а не инцидентен пропуск. Докато държавите лидери третират бюджетите си за наука като ключова стратегическа инфраструктура, която привлича бъдещи частни инвестиции, у нас те остават сред първите пера за съкращаване. Този дефицит на базова подкрепа заплашва да остави страната в периферията на новата индустриална надпревара, доминирана от изкуствения интелект и чистите технологии.