Защо не дойдоха парите от Европа? 

Тази есен България можеше да получи почти 2 милиарда лева и да започне да изпълнява своите проекти за възстановяване след кризата от COVID-19. Можеше да ги получи, но не ги получи.

Причината е, че България не е поискала тези пари, докато други държави вече получиха средства. Т.е. пари има, те са отредени за България, но София не е посегнала да ги вземе - така най-просто звучи тази история, пише радио Свободна Европа.

По-сложното обяснение е политическата ситуация. Зад този израз обаче стоят поредица от конкретни действия и бездействия, за които отговорност носят конкретни хора.

Повече от шест месеца минаха, откакто България за пръв път имаше “готов” План за възстановяване. Проектът беше на третото правителство на Бойко Борисов, но то в последния момент се отказа да го изпрати в Брюксел за одобрение.

После дойде служебният кабинет, който направи промени в плана. Той обаче още не е внесен за одобрение. Причината е, че все още трябват решения по две ключови теми – реформи в областта на правосъдието и ясен план за затваряне на въглищните централи. Според служебния кабинет това са решения, които би трябвало да вземе редовно правителство.

Сроковете обаче текат за Плана за възстановяване, по който България трябва да получи 12 млрд. лева. Препоръчителният срок за изпращането на плановете на всички европейски държави в Брюксел мина преди повече от пет месеца, а България е една от последните държави, които все още не са внесли своя. Октомври е последният срок, който може да даде шанс на страната да получи аванса от 1,6 млрд. лева по плана, заложени в бюджета.

Преди дни служебният премиер Стефан Янев съобщи, че Планът за възстановяване ще бъде изпратен в Брюксел до 15 октомври. Ще се намерят ли решения дотогава за енергетиката и правосъдието и кога парите ще дойдат в България?

Как България се оказа една от последните държави без план

Точно след първите избори за парламент на 4 април тази година третото правителство на Бойко Борисов публикува последния подготвен от него План за възстановяване и устойчивост на България. Към него имаше много критики и кабинетът в оставка реши да не изпраща плана в Брюксел.

На 12 май на власт дойде служебното правителство на Стефан Янев, назначено от президента Румен Радев. Новият кабинет реши, че ще преработи плана. Новият вариант беше представен от вицепремиера Атанас Пеканов през юли. Тогава той каза, че ще поиска планът да бъде обсъден в парламента и да получи одобрението на мнозинството в Народното събрание, преди да бъде изпратен в Брюксел. Одобрението от парламента не е задължително условие, но според Пеканов би гарантирало, че поетите ангажименти ще бъдат спазени.

Освен проекти за финансиране, Планът за възстановяване и устойчивост трябва да предвижда и реформи.

Причината е, че освен проекти, които да бъдат финансирани с пари от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, планът задължително трябва да предвижда и реформи. По-голямата част от тях трябва да бъдат одобрени именно от парламента.

Парламентът обаче не само не излъчи ясно мнозинство, което да поеме отговорност за реформите, но и не излъчи и правителство. Затова България отиде на нови избори.

След изборите на 11 юли новият План за възстановяване беше обсъден от депутатите, но до гласуване така и не се стигна. По-късно и този парламент беше разпуснат и България навлиза в предизборна кампания за нов. Така решенията останаха в ръцете на служебното правителство.

През това време всички други държави от ЕС без Нидерландия изпратиха в Брюксел своите планове за възстановяване. Голяма част от тях получиха одобрение и вече разполагат с авансите, с които могат да започнат да осъществяват приоритетните си проекти.

Какво ще правим с въглищата и правосъдието

Основната причина, която служебното правителство посочи за желанието си да получи одобрение за плана от парламента, беше, че Брюксел изисква от България решение в две ключови сфери - затварянето на въглищните централи и реформите в правосъдието.

„Един служебен кабинет не е редно да поема такива значими и дългосрочни ангажименти като например тези, засягащи дългосрочното развитие на въглищните региони. Друга сфера, в която все още предстои да се вземат важни решения, защото има нужда от допълнителни реформи, е правосъдие и върховенство на закона“, каза Пеканов през юли.

Вицепремиерът много пъти каза, че това са двете основни сфери, в които Европейската комисия очаква от България повече ангажименти. В последния вариант на Плана за възстановяване са заложени реформи и проекти и в двете области.

В него има няколко проекта, за които България очаква финансиране, за замяна на въглищни мощности с друг вид горива. Такъв е проектът за изграждане на газова централа, която да замести поне 1 GW от въглищните мощности в ТЕЦ “Марица Изток 2”. Друго заложено в плана решение е финансирането на възобновяеми енергийни източници и батерии с мощност минимум 1.7GW. Трето решение е разработването на проект за производство на топлина и електричество от геотермални източници.

По думите на Атанас Пеканов обаче тези планове не са достатъчни.

“Изисква се не само да се изграждат такива възобновяеми енергийни източници, но и да се затварят въглищните централи”, каза той в интервю за Клуб Z, публикувано на 1 октомври.

ЕК очаква от България да посочи индикативна дата за извеждане от употреба на въглищата.

Европейската комисия очаква от България да посочи индикативна дата за извеждане от употреба на въглищата като гориво. Това не е нужно да стане до 2027 г., докогато е хоризонтът на Плана за възстановяване, каза Пеканов, но в него трябва да са предвидени конкретните стъпки, чието изпълнение да бъде следено.

Сега представители на служебното казват, че преговарят да отложат тази индикативна дата за след 2036 г. - датата, която по думите им е посочена от предишните управляващи в енергийния план на страната.

“Целят план става заложник на липсващата визия в сектора енергетика. Но планът е още много други неща – бизнесът чака своите средства, инвестиции в инфраструктура, в образование, в здравеопазване”, каза още вицепремиерът Пеканов.

В другата област, в която Брюксел изисква повече реформи от България - правосъдието и върховенството на закона, в последния вариант на плана са предвидени приемането на стратегии за борба с корупцията. Предвидено е и приемане на законови промени, които да подобрят отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, както и въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурор да започне разследване.

Пеканов каза, че в плана ще бъдат записани реформите, но от следващите управляващи зависи дали и как те ще бъдат приети.

Това важи и за други реформи, заложени в плана. Това беше причината в началото служебният кабинет да стои на позицията, че е редно редовно правителство да внесе Плана за възстановяване в Брюксел, както и да търси парламентарна подкрепа

Кога ще дойдат парите и как ще ги похарчим

Сега обаче служебният кабинет съобщи, че той ще изпрати документа на Европейската комисия за окончателно одобрение. Това ще стане до средата на октомври.

Това е крайният срок, за да получи страната 1,6 млрд. лева авансово плащане преди края на годината, каза пред БНТ Илияна Цанова, зам.-генерален директор на дирекция “Бюджет” в Европейската комисия. Това е така, защото след внасянето на плана Европейската комисия има два месеца, за да го одобри или да го върне със забележки, а след това и държавите членки на ЕС трябва да го одобрят в срок от един месец.

Всяко забавяне би значело, че България няма да получи тези пари тази година. А те вече са предвидени като приходи в бюджета и макар че могат да се използват само за проектите, за които са предвидени, липсата им би създала дупка в бюджета.

По-големият проблем обаче е, че ако забавянето продължи, все повече се отдалечава парите за възстановяването на България от кризата, смята Юлиана Николова, директор на фондация „Център за модернизиране на политики“ и член на основния екип, започнал преговорите на България за членство в ЕС още през 1999 г.

“България би загубила достъп до финанси за бързото си възстановяване, за укрепване на здравната си система и за възстановяване на малкия и средния бизнес – това, което е от голяма спешност. Би загубила реализацията на някои изключително важни проекти. Освен това намалява конкурентността на българската икономика - другите държави вървят все по-бързо напред, а ние още едва кретаме”, коментира Николова пред Свободна Европа.

“Създава се и риск до датата, до която трябва да бъдат усвоени парите, ние да не успеем да ги изхарчим.”

Тази дата е 31 декември 2026 г. “Това изобщо не е толкова далече особено с амбициозните проекти, които са на стойност милиарди”, каза още Николова.

“Знаем как се правят големи проекти в България – как се възлагат обществени поръчки, колко много бавене има.”

Крайният срок за внасяне на плановете за възстановяване е средата на 2022 г.