София, Рим, Брюксел и Валета настояват ЕК да не пипа замразените руски активи

България, Италия, Белгия и Малта официално поискаха от Европейската комисия (ЕК) да намери алтернативни начини за финансиране на Украйна, вместо да използва замразените руски активи. Това разкрива вътрешен документ, до който са получили достъп от изданието POLITICO.

Действията на четирите държави подкопават надеждите на Брюксел за бързо финализиране на сделката само дни преди ключовата среща на лидерите на ЕС, която ще се проведе на 18 и 19 декември.

Дипломатически натиск

Европейската комисия настоява страните членки да постигнат споразумение, според което милиарди евро от руските резерви, държани в депозитаря "Euroclear" в Белгия, да бъдат използвани за възстановяване на украинската икономика. Белгийското правителство обаче изразява сериозни опасения, че може да бъде принудено да възстанови пълната сума, ако Русия предприеме правни действия за връщане на парите си.

В общия документ четирите държави призовават ЕК да проучи "алтернативни варианти" за подкрепа на Киев. Според информация, потвърдена и от Euractiv, те настояват за решения, които са в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право.

"Приканваме Комисията и Съвета да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти... с предвидими параметри, представляващи значително по-малки рискове", се посочва в позицията на четирите страни.

План Б и рисковете

Като алтернатива държавите предлагат емитиране на съвместен дълг на ЕС или отваряне на заемна линия. Този вариант обаче среща критики, тъй като би увеличил дълговото бреме на страни като Италия и Франция. Освен това подобно решение изисква пълно единодушие, което може да бъде блокирано от унгарския премиер Виктор Орбан.

Въпреки че четирите държави не могат да образуват блокиращо малцинство, тяхната публична съпротива създава сериозни пречки пред постигането на политически консенсус през следващата седмица.

Политическо разделение в Италия

Ситуацията се усложнява допълнително от вътрешнополитическото напрежение в Италия. Въпреки че премиерът Джорджа Мелони подкрепя санкциите срещу Москва, нейната коалиция е разединена. Вицепремиерът Матео Салвини открито демонстрира по-мека позиция спрямо Русия и изрази подкрепа за плановете на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на конфликта.

Опасения от правни последици

Четирите държави изразяват и скептицизъм относно използването на извънредни правомощия от страна на Комисията за заобикаляне на стандартните процедури. Според тях правният механизъм за дългосрочно замразяване на активите крие "много далечни правни, финансови, процедурни и институционални последици".

"Това гласуване не предопределя при никакви обстоятелства решението за евентуалното използване на обездвижени руски активи, което трябва да бъде взето на ниво лидери", категорични са в позицията си България, Италия, Белгия и Малта.