Българските земи са родина не на една, а на цели четири писмени системи. Освен кирилицата, която използваме до днес, и глаголицата, създадена от Кирил и Методий, тук е изобретена и малко познатата писменост на готите – германски племена, които приемат християнството, когато нахлуват в Римската империя през 4-ти век. Наред с това по нашите земи се е използвала и една от най-старите форми за записване на информация, познати от археологията – все още неразгаданите дунавски знаци. За тези и за много други писмености по света се разказва в новия сборник Scriptura Mundi, издаден от Balkan Media.

Това е първото в света енциклопедично периодично издание, което си е поставило за задача да събере на едно място всички писмени системи на Земята. В първия том са включени статии на 38 учени от 24 страни, което го прави изданието с най-широк международен авторски колектив и обхват, реализирано някога в България. Scriptura Mundi е създаден под егидата на генералния директор на ЮНЕСКО д-р Ирина Бокова с подкрепата на 300-годишния Юбилеен фонд на Шведската национална банка. Редактор е д-р Росен Милев, основател на центъра за изследване на готите „Дом Вулфила”.

В Scriptura Mundi са включени статии, посветени на арабската азбука, на многото писмени системи на Индия, на китайските йероглифи, писмеността на маите и сложните системи на японския и корейския език. Не са забравени и азбуките на Гърция, Грузия, Армения и Израел.

Дунавските знаци са на 7 хилядолетия

Изследователят на историята на писмеността проф. Харалд Хаарман и неговата сътрудничка д-р Джоан Марлер са посветили отделна статия на дунавските писмени знаци, открити по нашите земи и датирани още от новокаменната епоха. Специалистите доказват, че това е най-старата писменост, позната досега на науката. Дунавските знаци, наричани още писмеността „Винча” на името на археологическата култура „Винча” от Сърбия и Западна България, предшестват с около 2000 години клинописното писмо на шумерите в Месопотамия. „Дълго време се смяташе, че писмеността започва в Шумер.

Въпреки това изследванията показват широката употреба на знаци и символи в селскостопанските общности в Югоизточна Европа още през 6-ото хилядолетие пр. Хр.”, пише Хаарман. Той дава пример с находки от България, Сърбия и Румъния, на които ясно личат знаци. Според статията през 6-ото хилядолетие използването на символи в района на река Дунав става все по-интензивно. Сред антиките, които специалистът проучва, са печатът от Караново, датиран от четвъртото хилядолетие пр. Хр, както и съд с надписи от Градешница в Северозападна България. Според Хаарман дунавската писменост първоначално е имала предимно религиозни функции, докато по-късно е започнала да се използва и със светски цели.

Той открива много паралели между праисторическите знаци от нашите земи и надписите на Линеар А – писмеността на Минойската цивилизация в Крит.

От гърците до готите и славяните

В Scriptura Mundi със своя статия участва и българският археолог Катя Меламед. Тя описва различните писмени системи, които са били използвани по нашите земи още от праисторическите знаци на дунавската култура. След тях идва гръцката азбука, която се е използвала както от елинските колонисти по Черноморието, така и от самите траки, които понякога пишат с нея и на своя език. Латиницата навлиза по нашите земи с римската колонизация през 1-ви век, но не успява да измести гръцката азбука и двете се използват по едно и също време в различни части на страната.

През 4-ти век в Северна България се заселват общности от готи, които преминават оттук по своя дълъг път от северните брегове на Черно море към Италия. Техният епископ Вулфила, който е живял край днешно Велико Търново, превежда Библията на готски език, като за целта създава отделна писмена система. Тази азбука се превръща в първата изцяло християнска писменост, защото всички преди нея са били използвани и от езичници.

С идването на прабългарите по нашите земи се появява и българският вариант на средноазиатските тюркски руни. Надписи на тази малко позната писменост се откриват из цяла Северна България. Руните спират да се използват чак през 11-и век с падането на страната ни под византийска власт. За огромното разнообразие от писмени системи по нашите земи Катя Меламед дава пример с надписите от манастира в Равна в района на Варна. Там са открити следи от цели пет азбуки – руническата, латинската, гръцката, глаголицата и кирилицата.