Страната ни все още е с най-висока смъртност в Европейския съюз въпреки положителните тенденции

Средната продължителност на живота в България бележи ръст и достига 75,6 години. Тази положителна тенденция се дължи основно на отшумяването на пандемията от COVID-19, става ясно от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2024 година, приет от Министерския съвет днес.

Въпреки подобрението, страната ни все още изостава значително от средното ниво за Европейския съюз, където продължителността на живота е 81,4 години.

Смъртността намалява, но остава висока

Данните от доклада сочат устойчива тенденция за намаляване на смъртността у нас. През 2024 година коефициентът е 15,6 на 1000 души. За сравнение, през предходната 2023 година той е бил 15,7 промила, а в пиковите за пандемията години е достигал до 21,7 промила.

Въпреки спада, България продължава да държи първото място по обща смъртност сред държавите членки на ЕС, където средният показател е 10,8 на 1000 души.

Основни причини за смърт

Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за смъртност в страната. Болестите на органите на кръвообращението причиняват 60,7% от смъртните случаи, следвани от онкологичните заболявания (новообразувания) със 17,0%.

Правителството отчита положителна тенденция при показателите за смъртност от исхемична болест на сърцето, инфаркт и мозъчно-съдова болест. Това се отдава на подобрения начин на живот и навлизането на нови технологии за ранна диагностика и лечение.

Раждаемост и детско здраве

Коефициентът на раждаемост в България (8,3 промила) надвишава средните стойности за Европейския съюз (8,2 промила), въпреки общия спад на раждаемостта през 2024 година. Българките раждат първото си дете средно на 27,6 години. Статистиката показва сериозни регионални различия – в област Сливен средната възраст е 22,1 години, докато в София тя достига 30,9 години.

Детската смъртност също намалява до 4,5 промила, доближавайки се до средноевропейския показател от 3,3 промила.

Хронични заболявания и инвалидизация

Сериозно предизвикателство пред здравната система остават хроничните незаразни болести. Броят на хората с трайно намалена работоспособност нараства, като през 2024 година са освидетелствани и преосвидетелствани 193 793 души – с над 10 000 повече спрямо предходната година. Най-голям е делът на хората над 60-годишна възраст, които съставляват 51,4% от всички случаи.