ОПЪЛЧЕНЦИТЕ, РУСЧУКЛИИТЕ, РУСИЯ  V. ТУРЦИЯ И ОЩЕ В ДОПЪЛНЕНИЕ

Като причина и повод да напиша този отзвук и коментар към публикуваният материал в „Утро” на 01 юли т.г. е написният от г-н Кр. Г. Кънчев опит за изследване и анализ на българското опълчение в периода на Руско-турската освободителна за България война 1877/78 и събитията предхождащи тази война.

Случайно попаднах на обемистият материал на г-н Кънчев и в началото си помислих ,че това е небезизвестният Кр.Кънчев, шеф на БХК особено след прочитането на „студията” защото отговаря на неговото амплоа да защитава всички свободи,права и истини с примес на исторически спекулации  освен тези за България и българщината, на всички раси ,етноси и вероизповедания,но не и славянските и източноправославни било то южни или източни,отсам или отвъд р.Дунав.Опита на г-н Кънчев да свали еднолично „от пиедестала на кумири и герои на новата ни история” като ги нарича измислени херои – както опълченците така и Левски,Ботев,Раковски,П.Хитов и в подкрепа на тези българи „които скромно и полека са работили за възстановяването на България” – не за освобождаване, а просто за възстановяване с вероятност това да се случи до наше време! Или преклонена глава сабя не сече.

Истини и неистини в статията се преплитат и преливат в коктейл с лош привкус. Единствената и безспорна истина е само в първият абзац – че на 29 април „бе обелязана 139-ата годишнина от създаването на новата българска армия.....” И продължава „За мнозина! Това е върхът,....Но така ли е наистина?” Използваните епитети,прилагателни и словосъчетания,по-скоро словоблудствания като „нелицеприятни,прословутата! Война, митове за освободителната мисия на добрия Дядо Иван, пушечно месо(за опълченците и поборниците) „юнашките” атаки при Плевен, Иван Вазов „с перо и слово хиперболизира,манипулира и превъзнася до небесата руското геройство” и милите ни родни опълченски „херои”! си плюят на петите и дезертират. Единственият достоверен и то негативен източник на Кънчев е англичанина Арчибалд Форбз,но за него по-късно. Форбз прави извода, „че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце”, а Кънчев в края на краищата пише „Форбз изказва цялата си английска истина” и почти съжалявал политически! ,че нещата не са се развили така т.е. горният извод колкото циничен толкова английски и българите ще бъдат освободени и то от Русия. Кънчев правейки опит да цитира иронично „дълбокомислените изводи” на  Г.Вълков според него е „такъв военен историк” че всичко от Вълков за българските революционери вкл. идеите и дейноста на Ботев,Левски и Раковски, опълченци и патриоти „ са само едни патриотарски измишльотини......” „Никому не е било нужно да сваля от пиедестала кумири и герои на новата ни история”, а изглежда Кънчев има такива амбиции, а тези херои! според него „с оръжие и заплахи са създали личният си ореол на слава и са охулвали другите българи”. И така според статията сред тези „херои” са горните Трима „патриотари”. А останалите българи- мнозинството за съжаление ги нарича „еволюционисти”, Ч.Дарвин не е на почит дори в родината си. А българите – опълченци и поборници според Кънчев са подлъгани от руската хибридна пропаганда да се борят за своето освобождение! , предполагам,че има предвид, че за един велик народ и д-ва като България преди 5-6 века и трябва време отново да стане от рая и етнос на народ и нация и за това сме постоянно в преход. Ако приема че един от любимците на автора е небезизвестният губернатор на вилаета Митхад паша.

Наистина с еволюционистки възгледи и образован по европейски, по-късно и везир на Голямата Порта той есмятал че со кротце и со благо и малко кютек ще държи раята мирна и покорна като се отпуска по-малко примката около врата- все пак сме вече 19в. а събитията в Европа и поведението на Великите сили, вече им писна от „болният човек на Европа” и може да лишат Империята от европейските им владения както и от някои азиатски земи както стана още от времето на гръцката независимост до след края на 1СВ.

С една дума- ако Митхад паша беше успял в „еволюционната „ си политика сега българските земи и народ щяха да бъдат нещо като кюрдите и Кюрдистан в Анадала.

Явно според многословието и каламбурите си г-н Кънчев  стига и до целта на умозаключенията си – значи хибридната война е започнала още от началото на 18 век, е без кибератаки, но със абакуси ,фермани и дипломатически ноти от вестоносци и то по линията Москва-Константинопол-Лондон-Париж-Виена  засега без Вашингтон защото там е имало гражданска война, а защитника на българската кауза  У Гладстоун тогава премиер на Кралството е подкрепял Конфедерацията!. А в случая не става въпрос за богатата старогръцка митология или Троянската война, а за конкретни действия,факти и резултати.

Непонятни ми останаха тезата и аргументите на автора и дали Р.Фадеев е създал как и защо- „за пушечно месо” българското опълчение и като резултат какво лошо има в това защото знаем истината,че да ти помогнат първо сам трябва да си помогнеш..  Естествено, в геополитически аспект Балканският полуостров тогава и сега е арена на сблъсък на интересите на поне три големи империи вкл и в близкото минало с активната намеса на тази отвъд Океана та чак до югославските войни. След последната руско-турска война за нас освободителна се създадоха и укрепнаха поне 4-5 национални д-ви в югоизточна Европа – Гърция, Сърбия, Румъния, Черна гора, България т.е. термина Близък Изток, който преди това се отнасяше за всички земи на югоизток от Будапеща се премести от Балканите отвъд Босфора и това не беше възможно без главната роля на Руската империя. В случая геополитическите амбиции на Русия в онзи момент съвпадат с мечтите и желанието ако не на част от раята то на нейният мислещ и образован елит – както славянски и и източноправославен ориентиран така и революционери и патриоти – как вече с тази „хибридизация” успяха да направят думата патриот мръсна. А думите робство и иго ги замениха с присъствие и владичество, а тъй наречената „политическа коректност” се използва за замазване и избягване от обективната истина. А например след ирландците все още е популярна като употреба термина  The English yoke след 700г. английско „присъствие и владичество”- масови кланета стигащи до геноцид особено на ирландците-католици и масовата принудителна имиграция в Новият Свят. Чехите също търпят с векове германо-австрийското господство и присъствие докато забележете , американският президент Уилсън се застъпи за създаване на национални д-ви на мястото на имперските монархии в Европа още след края на 1СВ- Чехословакия,Унгария, Югославското кралство, Балтийските д-ви. Тогава  Турция беше „освободена” и от азиатските арабски  остатъци на Османската империя, а ние като съюзници на Турция и Германия отново извадихме Черният Петър от картите и това което извоюват храбрата българска армия-наследници на тези опълченци и поборници стават жертва на политически авантюри и лоша дипломация.

Според критиката на Кънчев е че руската политика и целите на панславянското обединение са „но...под егидата на Сърбия”. Като пример- Норвегия,Дания,Швеция,Исландия дори и Финландия и Естония,които преди руската хегемония в района имат своя скандинавска, ако не и викингска „лига” и сътрудничество.

 Историята е за историците и антрополозите и е достатъчно добре документирана особено след 18 век на Балканите.Сърбия като славянска и източнопровславна страна и то на запад от нас т.е. по далеч от Босфора много преди нас извоюва признателност и относителна автономия от Османската империя предвид и амбициите на  католическа Австроунгария и Хабсбургите. Бидейки мужду турци и вторите все пак европейци и християни им даде възможност да маневрират и печелят съюзници като такъв естествен съюзник е и Русия. Да си спомним,че първата и втората българска легия е в Белград, а не в Атина или Букурещ. Хр.ботев след безизходицата и разочарованието ,че само 5-6 българи са се присъединили през 120 км. поход до Околчица е имал намерение да се присъедини с останалите четници като мине в Сърбия и участва във войната срещу османлиите. Без да злоупотребявам с национален мазохизъм сърбите, безспорни славяни! се оказват по-големи патриоти и готови за национално освобождение от българите. За т.н. македонци няма да разсъждавам защото там все още предстоят „интересни” събития.

 Съвсем естествено и логично руската политика и амбиции за панславизъм са насочени основно и първо към Сърбия и логично не можеш да оставиш Сърбия под турско        а да тръгне да освобождава и завладява българските земи чак до източна Тракия. А амбициите на Австроунгария и Бисмарк са категорично ясни – Хърватско с Далмация,Босна и Херцеговина – също славяни макар и католици и другите ислямизирани като нашите т.н. помаци. Отново все едно някой аматьор да твърди че ирландците в Ейре и ирландците в Ълстър са два различни етноси и народи защото тези в Ълстър са предимно към англиканската цаърква т.н. юнионисти.

Така че „под егидата на Сърбия” се използва от автора отново за атака срещу Русия и използва, критикувайки панславизма, за охулване и насаждане на омраза срещу всичко руско,славянско и православно и е завоалирано с претекст за „агресията” на Русия на Балканите към „болният човек на Европа”. Естествено тази „агресия” е съгласувана с европейският „концерт” на Великите Сили,макар че всяка една от тях желае да почне да „лекува” болният човек. Те я лекуваха по техен начин – тогава Голямата порта беше във финансов колапс и задлъжняла с тонове злато на английски,френски и други банки и търсеха нови заеми за европеизиране и въоръжаване. А това че доста англичани,германци и други бяха привидно приели исляма и станали водещи офицери в турската армия  за големи пари,хареми ,а и възможност да служат в интерес на националните си д-ви като контра на руските планове.

А заигравката на г-н Кънчев със Р.Фадеев  и „Болгарское дело в турецкой войне” ,че той е апологет на настъпателна и завоевателна война срещу Турция е меко казано неуместна защото без такава война,независимо от руските амбиции за влияние и владение се оказва освободителна за всички народи,предимно славянски на в югоизточна Европа. Няма да се увличам в съвременно интерпретиране на ситуацията в югоизточна Европа,не на Балканите, да не бъда обвинен в съпричастност с тъмните сили според някои. Естествено е да се разчита на местното население сродно по дух,религия и всичко останало, но тези бъдещи опълченци и волунтери с желание да помогнат за освобождаване от ярема на род и родина и излезли от махали и паланки и вече 20+ поколения живели в робство ,но все още с искрици надежда за национално освобождение не могат изведнъж да станат казаци и обучени войници и съвсем естествено и логично е да бъдат използване по необходимост и предназначение като помощ и допълнителна войска в първата фаза на войната и да станат след това „херои”. И най-вече с надеждата ,че най-после България ще я бъде.

А що се отнася до английският военен кореспондент и разузнавач по презумпция Арчибалд Форбз неговите дописки и коментари от събитията на Балканите и бъдеща България не биха очудили никого познавайки английската политика на Ориента. Не може да се сравнява по принос към британската империя с Лоуранс Арабски през 1СВ,но с английско лицемерие той „не обругава, а по-скоро симпатизира, дори много на нашата национална кауза” според автора, явно язвителноста и недоволството му произтичат защо Русия отново се намесва отново успешно този път в съдбините на поробените славянски народи и разпределението на остатъците от  Османската империя и то в Европа след като загуби и Кримската война пред 20ина години и то с решаващатта помощ на британците за Турция.

Форбз като военен кореспондент на британските вестници и лоялен към интересите на империята е многогодишен кореспондент и пратеник там където са британските амбиции в сблъсък със Русия и руската експанзия на юг и на изток- в Турция,Персия, западен Китай и Афганистан където англичаните след две неуспешни войни с местните племена гледат със завист присъединените територии в Кавказ и централна Азия към руската империя. Май все още Афганистан и други части на Азия си останаха неосвободени от британското оръжие и дипломация макар и по-късно ролята им да взе САЩ-техен естествен съюзник. Панславизма така омерзен тук от автора, може да вземе като еквивалент на „вечният съюз на английскоговорещите страни”- справка Уинстън Чърчил. А в оригиналните дописки Форбз със жалост и скръб констатира,че българите и местното население в София,Търново,Пловдив и навсякъде в освободените територии се отнасяли жестоко към турското население като само в Пловдив са избили над 10хиляди от тях, а останалите ограбили. Той гледа на войната като сцена където е без особено значение кой кого изтребва –турците българите или обратно- стига да бъде в интерес на британските амбиции на Балканите и Бл.Изток и разбира се Босфора и Дарданелите – все едно че те са Ламанша или както казват те Английският канал. И никъде не споменава за турските зверства векове наред дори от миналогодишното априлско въдтание. Апропо – България в тогавашните земи в края на 14в е била с население около 3 млн.човека колкото и Англия по това време. След пет века българите при освобождението са отново около 3 млн. докато Англия е вече 40 млн. въпреки  голямата колонизация и масовата,в много случаи като заточение емиграция къв новите територии.

Особено интересно да се прочете в в коментираният тук опит за обругаване на опълченците и поборниците за независимост, е описанието на „юнашките” атаки при Плевен, макар и световно известни за военните стратези „битката при Плевна” и Шипченската епопея, според автора е друго фиаско и недоразумения ,които „довнасят горчивина в бляновете на офицерите за бляскав поход към стените на Цариград” и малко битовизъм – „помръкват мечтите за бойна слава,ордени и отличия”. Е въпреки всички писания стигнаха до Сан Стефано на 20км от Цариград и пълната капитулация на османската империя.

Явно г-н Кънчев пренебрегва анкетните комисии за зверствата на турската армия и башибозук през периода на бунтовете и Априлското въстание и записките и дописките на много по-авторитетни общественици и журналисти от целият цивилизован християнски свят вкл. САЩ и Русия през този период.

Уйлям Гладстоун,щотландец по произход и роден в Ливърпул, либерал-бившите виги, четири пъти премиер-министър на ОК и империята от 1860те до 1886г.е явен критик на турските зверства и подкрепящ активно независимоста на България.Малко британци знаят ,че името му носят улици в „Русчук”, Пловдив и София и Гладстоун имаше малшанса да бъде в опозоция на консерваторите и Дизраели-първият премиер на Великобритания от еврейско потекло, точно по времето на Руско-Турската Освободителна за България война и Берлинският конгрес. Същият отново премиер през 1884г. единствено от великите сили призна  присъединяването на Източна Румелия към Княжеството – бих казал с чувство за хумор- защото Русия отказа да го признае!

Имах възможноста и щастието да посетя освен местата на Бийтълс в Ливърпул и къщата-музей на Гладстоун и да се снимам пред огромният му паметник пред Библиотеката и светоно известният  природнонаучен музей в Ливърпул.Като контрапункт няма да споменавам и цитирам британски източници като манчестърският Гардиан, Юнайтид Ландън Илюстрейтид  нюз и други публикации на авторитетни английски и американски източници защото са известни ако не на г-н Кънчев , то на всички любопитни и коректни към историята и съдбата на българите в Османската империя.. Като източници- историческите пътеписи на английски пътешественици на Балканите от 16в до 1830г./British travelers accounts on the Balkans/  бълг.превод , изд.1987г. на Наука и Изкуство със отлична библиография на оригиналните източници. Ще спомена и английският социалист от 19в ! малко известен у нас, общественик,културен деец ,поет и прозаик, изкуствовед и майстор-столар Уйлям Морис  1834-1895 ,който активно подкрепя освободителната кауза на Русия на Балканите и конкретно България, както и лицемерието на английските управляващи кръгове към политиката им в Ориента.

Повече в ‘Political writings of William Morris’ редакция и въведение от A.L.Morton 1973г., Henry C. Barkley, London 1876, Between the Danube and the Black Sea or five years in Bulgaria-„ Между Дунав и Черно море или пет години в България”. Ако се съмнявате в горните източници то безспорният авторитет е издание на Станфорд Юнивърсити, Сан Франциско- 1961-65, Europe since 1815/Европа след 1815г./ с автор Gordon A. Craig в раздела Австроунгария, Имперска Русия, Балканите и Турция 1871-1914.Няма да цитирам за да спестя място в евентуална публикация.

Като препоръка осмисляне на темата бих препоръчал на г-н Кънчев и заинтересованите русенци и българи „Английската политика на Ориента” от Димитър Йоцов – бивш генерален консул и дипломат на България в Англия преди 1945г. автор и на много дипломатически студии и изледвания на Сан Стефанска България и ситуацията на балканите преди и след Берлинският конгрес, публикувани също на английски и немски езици в Лондон,Ню Йорк и Берлин. Както и „Уинстън Чърчил и Балканите” с автори Георги Гунев и Иван Илчев изд.1989г. с подробна библиография и документални източници.

И вместо заключение – защо ми се струва или се заблуждавам,че така наречените „Русчуклии” в лицето на Красимир Г.Кънчев гледат с носталгия към времето когато Русе беше Русчук и да очаквам ли паметник на Митхад паша в Русчук в близко бъдеще. Това като закачка защото човек без чувство за хумор,ирония ,сатира и критично мислене не е хомо сапиенс и от там зоон-политикон т.е. обществено животно в свободен превод.

Рашо Рашков

Послепис: Тази юбилейна година 140/70 се осмелих да участвам в похода по стъпките на Ботевата чета 27 май-02 юни, 120км от брега на Козлодуй до Околчица.Преживяванията и спомена от този мой „подвиг” са положителни и незабравими. Особено от групите ученици от средни у-ща от цяла България – В.Търново,Варна,Пловдив, Крумовград,Ст.Загора,Сливен,Гоце Делчев.......... много добре организирани,дисциплинирани , патриотично и родолюбиво настроени. За мое разочарование група от Русе нямаше, дори и от гимназия Хр.Ботев, както и ,поне аз не можах да открия индивидуални участници от Русе, в този контекст на горенаписаното нямаше и участници от Русе с лейбъла! „Русчуклии”.

Истинският създател на българското опълчение (публикуван материал в „Утро” на 01 юли 2016 година)

Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“.

Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.

Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

На 29 април (по нов стил) бе отбелязана 139-ата годишнина от създаването на новата българска армия в лицето на българското опълчение, формирано в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г.

За мнозина това е върхът, най-ярката изява в националноосвободителните ни борби и пролог към създаването на новобългарската държавност. Но така ли е наистина? И дали опълчението и „поборниците“ са с оня най-голям принос, който довежда до Освобождението? 

Смея да твърдя, че нещата са много по-сложни и много, много нелицеприятни. И за нас, и за нашето участие в прословутата война, но и най-вече как отново се озоваваме в плен на заблудите, в плен на митовете за „освободителната“ мисия на „добрия Дядо Иван“.
В тактическите планове и в хода на бойните действия на почти през всички войни, които Русия води срещу Османската империя за осъществяването на глобалните си цели - излаз на топлите морета и овладяване проливите и Константинопол - 

са създавани различни военизирани формирования от местното християнско население
С една главна цел: да осъществяват полицейско-жандармерийски функции за опазване на мира и спокойствието в тила на руските армии. Втората цел си е ясна от памтивека: поредното „пушечно месо“, което да запълва пробойните във военната стратегия. И много по-късно, едва в средата на 1877, когато пред реалната заплаха войната да претърпи коренен обрат, на опълчението се възлагат ясни военно-стратегически задачи.

Няма нищо случайно, нищо ново в хода на геостратегическите интереси на Русия още от началото на XVIII век. И ако повдигам днес отново този въпрос, то е именно за да призова към отпор на водената от Русия срещу България „хибридна война“ (между другото да припомня, че именно великоруският национализъм породи и наложи този термин). Нужно е, разбира се, и 
да отдадем и почитта си към българите, оставили живота си в името на един идеал
към хората, подлъгани, че се борят и за освобождението си.

В ред публикации се приема, че авторите на изкристализираната идея за създаване на опълчение са руските генерали Д.Милютин (военен министър) и Н.Обручев. Едва в последните години, при това главно от руски автори, тези схващания се разкрепостиха и се посочиха истинските идеолози от средите на инспирираните от империята т.нар. „славянски комитети“. Именно авторитетни руски изследователи разбулват ролята и идеите на „руския геополитик на XIX век“ генерал-майор Ростислав Фадеев, спечелил подкрепата на такива безспорни титани на руската мисъл като Фьодор Достоевски, Дмитрий Менделеев и ред други. Същите, които  подкрепят и прокламират идеите на „панславянското обединение“, но... под егидата на Сърбия - а в крайна сметка на Русия. Същите тези руски интелектуалци издигат глас в защита на „поробените братя славяни“, но приказват главно за сърбите!

Но все пак нека да разгледам основните постулати на доктрината на Ростислав Фадеев, която той излага в своя докладна записка „Болгарское дело в турецкой войне“ до руския Генерален щаб през октомври 1876 г.

Кой всъщност е самият Фадеев? Служил дълги години в кавказките военните части, участвал в ред от руските кавказки войни той се проявява и на публицистичното поприще. Публикува статии във в.“Московские ведомости“ и сп.“Русский вестник“. Публикуваното от него през 1869 г. „Мнение о восточном вопросе“ има програмен характер и му спечелва репутацията на панславист. Заедно с Михаил Черняев закупува в. „Русский мир“ и се сближава със славянофилския кръг около Иван Аксаков. 

При започването на Сръбско-турска война 1876 г. посещава Сърбия и Черна гора и участва в подпомагането на бойните действия на сръбската армия. Поради несъгласия с император Александър II относно участието на руски доброволци и за засилено изграждане на опълчение от местни жители е заменен от ген.М.Черняев.

Всъщност цялата докладна записка, конкретизирана в 10 точки, не се явява нищо друго освен апологетика за настъпателна и завоевателна война срещу Турция, за овладяване на Балканския полуостров като плацдарм за нова експанзия. Още в преамбюла Фадеев конкретизира: „Не подлежи на спор това, че преките руски интереси в Източния въпрос ще се разрешат изключително на българска територия, в страната, лежаща между Архипелага и Мраморно море. От всички страни, съставляващи европейска Турция, единствено България се съприкосновява в руска граница (с изключение на нищожния участък, откъснат от Бесарабия); единствено България е разположена изцяло покрай западното крайбрежие на нашето Черно море; единствено България е лесно достижима за руското оръжие и представлява наш неизбежен театър на военните действия срещу Турция; единствено България решава участта на Константинопол и проливите, обхващайки ги откъм север; единствено българският народ, в края на краищата, не изпитва никакви честолюбиви политически замисли и чистосърдечно желае да стои под руска ръка, пряко или косвено“. Не случайно подчертавам основните тези, определящи геостратегическите интереси на Русия и мястото на България в тях. Изводите всеки трезво мислещ човек трябва да може да си направи сам.

Още първата точка на тази премълчавана доскоро военна доктрина декларира:
„Преди всичко предлагам да се отхвърли мисълта за възможността на каквото и да е подобрение на бита на турските славяни, а следователно и на каквато и да е крачка напред в сегашната фаза на Източния въпрос, крачка, удовлетворяваща заедно и държавните потребности, и законните чувства на руския народ без завземане на България от Императорските войски.“ 
Забелязвате ли, не се планира никакво подобряване на бита на славяните в турската империя, без да се води война!? 

Тезата за военното решение на Източния въпрос като единственото възможно се аргументира и отстоява и в последващите точки. Но най-фрапиращите са последните три точки и заключението, пряко посветени на разглеждания тук въпрос: формирането на отряди от местното население, на опълчение и конкретното му използване в хода на бъдещата война.

„Един батальон с няколко конника  може да подтикне към въстание цял санджак и да утвърдят в него фактическа местна автономия, но за достигането на такива цели войските (опълченските) не следва да се въвеждат масово, а напротив, да се раздробяват според степента на необходимост и да живеят за сметка на страната, без обози, без да мислят за операционния и продоволствения базис... Войските предназначени за освобождението на страната трябва да представляват нещо средно между истински бойни колони и партизански отряди“ (т. 7).

„Българите са най-преданият на Русия народ от всички славянски племена, но независимо от това да се раздвижи България е възможно само под нейното народно знаме... Нахлуването на руските войски обаче няма да ги увлече... те помнят добре предишните набези и обещания...“ (т. 8).

„Докато трае временният мир, българските доброволци не трябва, разбира се, да се събират под собствени техни знамена, но от тях може направо да се сформират руски полкове и батареи, най-удобно е в Бесарабия, по-близо до границата... С преминаването през Дунава тези полкове трябва да се преименуват в български и да им се дадат народните знамена“ (т. 10).

„Без предварително сформирани български полкове, можещи да действат встрани от нашите операционни линии, освобождавайки постепенно страната, усилвайки ги с всеки изминал ден със средства и разпокъсвайки турците, Задунайският поход ще потрябва огромни усилия...“ 

„При първия неуспех, при първото продължително забавяне пред укрепени турски позиции ще ни постави в същото положение, както през 1854 г... Нашите сили не трябва да се раздробяват... а между това още от първия ден от преминаването през Дунава ще се яви необходимостта да се опазват линиите за съобщения, да се блокират турските крепости... При друго положение работата може да завърши с катастрофа, не военна, а политическа...“

Мисля, че с цитираните фрагменти от руската  доктрина за войната с Турция могат да се обяснят много неща

Главното обаче остава едно: прокламираното създаване на български опълченски отряди не вещае нищо друго, освен предначертаното им приложение за опазване на реда, за запълване пробойните в тиловите части и интендантството и в краен случай да са „пушечното месо“, което да спасява руската армия при опасност от погроми!

Арогантността на руската военна машина и самонадеяността й за бърз успех в предстоящата „разходка“ до Цариград изиграва обаче лоша шега. Броени дни след започването на войната над руското тщестлавие надвисват буреносни облаци. Осман паша с умели маньоври блокира задълго руските полкове при Плевен, а от юг се придвижва закалената и боеспособна армия на Сюлейман паша. Североизточният четириъгълник на крепостите Шумен-Разград-Варна-Русе с близо 40 000 редовни армейски части всеки момент е в състояние да пробие рехавите редици на корпусите от Русчушкия отряд на наследника Цезаревич Александър. Само и единствено лошите комуникации между турските армии спасяват русите от очертаващия се разгром. „Юнашките“ атаки при Плевен на Скобелев довнасят още горчивина в бляновете на офицерите за бляскав поход към стените на Цариград. Помръкват мечтите за бойна слава, ордени и отличия.

Безсмисленият рейд на руските колони през Хаинбоаз и прибързаното овладяване на Казанлък и подбалканските градове предизвикват новата вълна на турското насилие

Нахлуващите свежи части на армията на Сюлейман подлагат на огън и меч беззащитното българско население. Нещо повече. Първото българско бойно кръщене в боевете при Стара и Нова Загора е по-скоро живо заколение на редиците на все още необръгналото на войната българско опълчение. И каквото да пишат руските журналисти, мемоаристи и панслависти, прославящи и венцехвалещи руската военна мъдрост, тактика и стратегия, при тези първи сблъсъци нашите герои са покосявани буквално като снопи. Единици успяват да се организират и обграждащи като стена мижавите руски съединения бягат към шипченския превал. Бягат и изоставят на турския произвол сънародниците си, жени, майки, деца. Нека да не преразказвам спомените на Петко Р. Славейков и други очевидци. Достатъчно е и това, че в пожарите на Сопот загива бащата на Иван Вазов, което му дава сили с перо и слово по-късно да хиперболизира, да манипулира и да превъзнася да небесата руското геройство и битката на опълченските дружини с „камъне и дърве“ и да низвергва турската жестокост.

Интересни са свидетелствата на чужденците, на чуждите кореспонденти за тези събития. Ще посоча само един, който не може да бъде обвинен в обругаване на българите, а по скоро симпатизира, дори много на нашата национална кауза - Арчибалд Форбс. 

В неговата книга „Цар и Султан“ прекрасно са предадени взаимоотношенията между българите и руснаците
за апетитите на руската геополитика. Нещата толкова ясно са казани, че карат другия голям идеолог на панславизма, Ф.Достоевски да напише: „Има две интересни мнения: умниците у нас твърдят и досега, че без намесата на русите българинът щеше да си живее царски и че Русия е причината за всички негови нещастия. А пък известният с прекрасните си и задълбочени статии от бойното поле англичанин Форбз, кореспондент на вестник „Daily News“, в края на краищата изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали „пълното право“ да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава. Форбз почти съжалява (естествено политически), че нещата не са се развили така, и прави извода, че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце.“

Тържества и митинги, грандиозни паметници бележат новото кърваво бойно поле на оределите редици на опълченците - Шипка! Тук ще замълча и няма да се поклоня. Защото не мога да славословя и тача хора, тръгнали уж с най-чисти пориви да освобождават Отечество си, а при първите сериозни изпитания да захвърлят оръжието си и да си плюят на петите. А и как няма да си плюят на петите и да захвърлят оръжието.

Остарелите пушки „Шаспо“ стрелят с 5 патрона с книжни гилзи след което трябва дулото да се чисти с шомпола поне 5 минути, че оръжието отново да стане боеготово. Преди време мимоходом споменах за шипченския позор, сега ще го конкретизирам. Няколко десетки руски документа, промъкнали се през ситото на цензурата, говорят ясно, точно и красноречиво. Милите ни родни „опълченски херои“ захвърлят разваленото руско оръжие с което са въоръжени и при първата поява на турските части си плюят на петите къде по пътя към Габрово, къде по горските пътеки. Единствено изстрелите на руските солдати и офицери по гърбовете и задните им части, боят с шомполи по главите и други телесни места на догонените бегълци завръщат част от тях на скалистите позиции. Близо 2/3 от опълченците се изпаряват яко дим. Дезертират, а после са издирвани и от руската жандармерия, като някои от тях дори са възстановявани на служба в дружините. Без да цитирам имена само ще посоча, че от тринайсетте опълченци от Русенско, загинали в боевете при Стара Загора и на Шипка, шестима се водят за дезертирали или безследно изчезнали.

Дълги години се учудвах, че с изключение на бегли вметки и бележки под линия, не намирах сериозен анализ за социално-обществения състав на българското опълчение. Може би едно от малкото приятни изключения е опитът на Г.Вълков в книгата му „Българското опълчение. Формиране, бойно използване, историческа съдба“. Но и там всичко е толкова завоалирано и ограничено, толкова помпозно и напудрено, че започваш да се питаш толкова ли мастити учени историци не са намерили за необходимо да направят това или нещо подобно. Само ще цитирам дълбокомислените изводи на един такъв „военен историк“: „Повечето автори твърдят, че опълченците са хора политически добре ориентирани, носители на борческо съзнание. Голяма част от тях са сподвижници на Г.С.Раковски, Хр.Ботев, Ф.Тотю, П.Хитов, повечето са участвали в Сръбско-турската война и имат известен боен опит, други дълги години са били хайдути и въстаници. Опълченците са носители на идеите на Ботев, Левски и Раковски. Те се борят за премахването на експлоатацията и властта на турските бейове и българските чорбаджии, за свободата на изстрадалата родина. Всички автори са единни в това, че Българското опълчение имало народен и революционен произход. Повечето от тях сочат, че голямата част от опълченците са грамотни“. 

Уви, това са само едни патриотарски измишльотини...

И то при наличието на  пълни и относително подробни списъци и архиви при наличието на многотомни публикации за списъчния състав на опълчението! Намерих само едно обяснение. Никому не е било нужно да сваля от пиедестала кумири и герои на новата ни история. Особено в период, когато се е създавала новата ни българска държавност и когато тези „херои“ с оръжие и заплахи са създавали личния си ореол на слава, охулвали са другите българи, които скромно и полека са работили за възстановяването на България, на т. нар. „еволюционисти“. 

На мен такива герои и такава измислена слава не ми трябват. Пък ако ще имената им да са изписани не със златни, а с елмазени букви по паметници и лобни места. Истината трябва да е обективна и макар погледната от различни гледни точки, да ни даде увереност, че на бъдещите поколения няма да се наложи да се срамуват от лъжите и преиначаването на историята на Отечеството си.