Виена обяви война на инфлацията с намалено ДДС и протекционизъм

В опит да спаси рейтингите на управляващата "тройна коалиция" и да овладее инфлацията, австрийското правителство обяви днес драстично намаляване на ДДС върху основните храни. Зад привидния социален жест обаче се крие схема, при която потребителите ще финансират облекченията чрез по-скъпи онлайн покупки, а големият печеливш се оказва тежката индустрия.

След закрито заседание на кабинета, канцлерът Кристиан Щокер (АНП) обяви, че от 1 юли 2026 година данъкът добавена стойност за хляб, мляко, зеленчуци и други стоки от първа необходимост пада наполовина – до 5%.

"Борбата с инфлацията остава наша основна цел", заяви Щокер, цитиран от ДПА. Според официалните разчети, това трябва да спести на домакинствата до 200 евро годишно. Икономисти обаче предупреждават, че тази сума е символична на фона на инфлация от 3,8% за декември 2025 година и най-вероятно ще бъде "погълната" от търговските надценки, вместо да стигне до джоба на потребителя.

Кой плаща сметката?

По-любопитният детайл в пакета е източникът на финансиране. Правителството планира да компенсира бюджетните загуби чрез въвеждане на нови такси за доставки от "определени трети страни", като изрично бе назован Китай. Това на практика означава, че австрийците, които пазаруват евтини стоки от платформи за електронна търговия, ще поемат тежестта на данъчната реформа.

Външният министър и лидер на либералната партия НЕОС, Беате Майнъл-Райзингер, се опита да балансира новината с обещание за засилване на контрола върху конкуренцията. "Има значителен потенциал за подобрение в сектора на търговията с храни", заяви тя, намеквайки, че държавата ще следи дали веригите реално свалят цените – задача, която исторически се оказва почти невъзможна за изпълнение.

Лъвският пай за индустрията

Докато гражданите ще чакат до юли за потенциално поевтиняване на сиренето с няколко цента, индустрията получи далеч по-щедър подарък. Новата индустриална стратегия на Виена фиксира преференциална цена на електроенергията за промишлеността от едва 5 цента за киловатчас, влизаща в сила от 2027 година.

Тази мярка, макар и облечена в думи за "конкурентоспособност", представлява мащабна държавна субсидия за бизнеса, чиято стойност многократно надхвърля трохите, хвърлени към домакинствата под формата на ДДС облекчения.

Политическият контекст на решението не може да бъде пренебрегнат. Правителството на Щокер, сформирано през март миналата година между консерватори, социалдемократи и либерали, страда от хронично ниско доверие. Дали "по-евтиният шницел" ще бъде достатъчен да обърне обществените нагласи, или австрийците ще разчетат хода като популистки опит за купуване на време, предстои да разберем.