Правосъдният министър търси крайно решение от Съда на ЕС

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов обяви война на абсурда, при който върхът на държавното обвинение се управлява безсрочно от "временен" началник. В безпрецедентен институционален ход правосъдният министър прави опит да предизвика намесата на Съда на Европейския съюз, за да сложи край на проточилото се управление на Борислав Сарафов. В своя безкомпромисна позиция Янкулов свали маските на институционалното мълчание и определи ситуацията като конституционно нетърпима.

Окопаване във властта

Според правосъдния министър оставането на Борислав Сарафов на поста има тежка цена за всички, които го крепят. Янкулов е категоричен, че незаконният престой на върха на прокуратурата е тежък камък, който "продължава да виси със страшна сила на вратовете на явно или мълчаливо подкрепящите го". Този институционален товар неминуемо ги завлича надолу, независимо дали те вече го осъзнават.

Министърът разбива на пух и прах дежурните оправдания за "политически атаки" и "намеса в независимата съдебна система", които някои кръгове ползват като щит. Той подчертава, че зад тези алабализми прозира едно най-обикновено окопаване във властта, което грубо гази основните демократични механизми, включително най-важния от тях – изискването за ясно определен срок за заемане на публична длъжност.

Европейски съд като крайна мярка

Андрей Янкулов подчертава, че казусът е изцяло юридически и държавата не може да чака появата на удобна политическа конфигурация, за да види справедливост. Именно затова той се ангажира да използва всички налични законови лостове, за да разсече този заплетен възел.

"Именно защото казусът си остава юридически и заради убеждението си, че ние все пак се стараем да бъдем демократична държава, аз ще продължа да търся неговото институционално разрешение през всички възможни правни способи", заяви Андрей Янкулов в публикация във Facebook.

Министърът признава, че шансовете за светкавичен успех са скромни, но действията му са безалтернативни. Според него пасивното изчакване на неясно политическо решение руши правовата държава с всеки изминал ден – престъпно бездействие, което не може да бъде толерирано просто така.