Сръбският президент пое самотен курс на балканската среща, докато другите лидери подкрепиха Украйна

Сръбският президент Александър Вучич се оказа единственият държавен ръководител, който отказа да подпише декларацията от проведената на 11 юни среща на върха "Украйна – Югоизточна Европа" в Одеса, осъждаща руската агресия срещу Украйна.

Документът, известен като "Одеска декларация", беше подкрепен от всички останали участници във форума, включително България, чийто премиер Росен Желязков също присъства на срещата.

"Какво и кого предадох? Русия? С какво? С това, че дойдох на срещата? Това го правя за четвърти път и отново съм единственият, който не прие декларацията, за разлика от онези, които биха приели всичко възможно срещу Русия," заяви Вучич, цитиран от сръбската обществена телевизия.

Според информация от Reuters, Вучич е обяснил решението си с желанието да поддържа балансирани отношения едновременно с Киев и Москва. "Защитавайки интересите на Сърбия, аз частично защитавам както руските, така и украинските интереси," отбелязал той.

Това беше първото посещение на сръбския лидер в Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия и изобщо първата му визита в страната за 12-те години, през които е на власт в Белград.

Въпреки отказа да подпише декларацията, по време на срещата Вучич е предложил Сърбия да помогне за възстановяването на разрушени украински градове или региони. "Бих искал да получа вашата подкрепа, да изберем един или два града или някакъв по-малък регион, който можем да възстановим," заявил той в обръщение към украинския президент Володимир Зеленски.

Наред със сръбския президент, на срещата присъстваха също румънският президент Никушор Дан, молдовският президент Мая Санду, президентът на Черна гора Яков Милатович, българският премиер Росен Желязков, хърватският премиер Андрей Пленкович, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, както и представители на Албания, Северна Македония и Словения.

Балканските лидери поднесоха цветя на Алеята на героите в Одеса и се поклониха пред паметта на загиналите защитници на Украйна, а срещата се проведе само дни след руска атака срещу украинския пристанищен град.

Сърбия, която се стреми към членство в Европейския съюз, традиционно поддържа близки отношения с Русия, основен доставчик на газ за страната. Белград отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва, но официално признава териториалната цялост на Украйна, включително анексираните от Русия територии.