Заблудени клиенти връщат двойно по-скъпи бързи кредити

Епидемията от необслужвани бързи кредити и агресивните практики на небанковите финансови институции достигат критични нива у нас. Според мащабен анализ на финансовия портал Pariteni.bg, основните капани се крият в ситния шрифт на договорите, където незаконни такси и комисиони помпат реалната цена на заемите до чудовищните 150-200 процента. Проблемът придобива плашещи мащаби – по данни на БНБ размерът на лошите бързи заеми е скочил с над 30 процента за година, достигайки внушителните 215,1 милиона евро.

Паралелно с това статистиката показва сериозен социален срив. Над 120 000 млади българи са увиснали в класическа дългова спирала заради лесен достъп до финансиране и ниска финансова култура. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) алармират, че 90 процента от проверяваните фирми използват неравноправни клаузи.

Капаните в ситния шрифт

При банковите потребителски кредити Годишният процент на разходите (ГПР) обикновено се движи между 6 и 10 процента. Законовият таван за бързите заеми в България позволява оскъпяване до около 50 процента. На практика обаче, фирмите заобикалят закона чрез изкуствено добавени услуги.

"Проблемът никога не е в бързия кредит сам по себе си – проблемът е, че повечето хора подписват договора, без да разберат какво точно подписват", посочват експертите от Pariteni.bg.

Най-честите трикове включват "такса за удължаване", която прибира между 10 и 20 процента от главницата само за отсрочка от един месец. Друг популярен механизъм са задължителните допълнителни услуги – изискване за поръчителство от свързано дружество, такса "експресно разглеждане" или каскада от глоби за всяко изпратено уведомително писмо или SMS при просрочие. Според Асоциация "Активни потребители" именно тези практики изстрелват реалното оскъпяване в пъти над допустимото от държавата.

Спиралата на дълга

Експертите описват типичния сценарий: потребител тегли 250 евро до заплата. При невъзможност да плати навреме, той се съгласява на удължаване срещу 30 евро такса. Следва ново забавяне, което активира наказателни дневни лихви и такси за обработка. Месец по-късно дългът набъбва до 360 евро. В паниката си клиентът тегли нов заем от 400 евро от друга компания, за да закрие първия. След три месеца първоначалната нужда от 250 евро вече струва 700 евро задължения.

"Бързите кредити са като силен медикамент с много странични ефекти – могат да облекчат моментна болка, но при неправилна употреба водят до сериозни и дълготрайни усложнения", допълват анализаторите.

Законови вратички и права на потребителите

Въпреки агресивния маркетинг, потребителите разполагат със силни законови механизми за защита. По закон клиентът има право на 14-дневен срок за пълен отказ от подписания договор без обяснения, като връща единствено усвоената главница. Абсолютно правило гласи, че общата сума за връщане при никакви обстоятелства не може да надхвърля двукратния размер на получените пари, независимо от начислените лихви и просрочия. Всяка клауза, която изисква повече, е нищожна пред съда.

Заради ескалиращия проблем парламентът вече обсъжда законопроект срещу частното лихварство. Новите текстове предвиждат сваляне на тавана на разходите, а при системни нарушения компаниите ще отнасят жестоки санкции до 511 хиляди евро или 4 процента от оборота си. Докато държавата затяга обръча, финансовите съветници са категорични – бързият заем трябва да е абсолютно последната алтернатива след банков овърдрафт, кредитна карта или преговори за разсрочване на битовите сметки.