Финансовите затруднения карат българите да избягват културните събития

Алармиращи данни за културните навици на българите разкри ново социологическо изследване, представено в София. Според проучването на "Фабрика за идеи" и "Обсерватория по икономика на културата", цели 75% от българските граждани не са стъпили в библиотека през 2024 година, а 43% не са прочели нито една книга за същия период.

Статистиката разкрива дълбока криза в достъпа до култура в страната. Средно 63% от българите не са участвали в културни дейности през миналата година, като 62,9% нито веднъж не са ходили на театър, 61% не са посетили изложба или музей, а 82,7% не са били на опера или балет.

"За нас е тъжна радост да представим тенденциите, които виждаме в потреблението и участието в култура", заяви Янина Танева от "Фабрика за идеи" при представянето на резултатите в "Гьоте институт" – София.

Финансовите затруднения - основна пречка

Проучването, обхващащо над 1000 души, очертава ясно причините за културната изолация на българите. Около 40% от респондентите посочват високите цени като основен фактор за непосещаване на културни събития, докато 37% твърдят, че нямат време, а 25,4% нямат достъп до културни дейности в населеното си място.

Личната история на 83-годишния Лазар Милев от София илюстрира проблема: "Опера, концерти отиваме, когато е безплатно. 15-20 лева, със 750 лева пенсия къде по-напред? Липсва ми, ама няма".

Диана Андреева-Попйорданова от "Обсерватория по икономика на културата" обяснява: "Те имат изградени навици, но много свити доходи. Има нарастващ процент на хората, които казват, че цената е фактор и това са около 40% от българските граждани, които имат затруднения да заплащат културните дейности, в които биха желали да участват".

Предложение за културни паспорти

За справяне с кризата експертите предлагат радикално решение - въвеждането на културни паспорти за младите хора. "Създаването на културни паспорти от 6 до 26 годишна възраст във всички степени на средното образование и на висшето образование, да имат по 100 лева на годишна база за участие в културни дейности", обяснява Андреева-Попйорданова.

Инициативата би обхванала около 1 милион и 300 хиляди души и би струвала на държавата около 160 милиона лева годишно, но експертите я определят като "най-голямата инвестиция, която държавата може да направи".

Регионални различия задълбочават проблема

Особено засегнати са малките населени места, където липсва достъп до културни събития. Любен Станчев, пенсионер от Бобов дол, споделя: "Няма вече кино, няма театър... Това спира културния живот – ние нямаме транспорт до София, нямаме транспорт до Кюстендил... Нямаме влак, изобщо връзката е прекъсната и културният живот е събран само в читалището".

Иванка Цурева, председател на Народно читалище "Миньор" 2006 – Бобов дол, критикува недофинансирането: "Най-ниското перо е културата, най-малко пари се дават за културата, а на мен ми се иска децата да не са по улиците, а да са тук в залите".

Спешни мерки за промяна

Статистиката показва влошаване спрямо предишни години. През 2022 година средният българин е четял между 9 и 10 книги, докато днес почти половината население не чете въобще.

"Моментът е последен, влакът е последен. Моментът е спешен и се надявам с изследването ни от 'Лаборатория Право на култура' да даваме аргумент на политиците да си свършат работата", предупреждава Янина Танева.

Изследването разкрива и че над 90% от българите нямат досег с изкуството в любителска форма, което поражда въпроси за спазването на конституционното право на култура, записано в член 54 от Основния закон.