Кралицата на комедията напусна този свят навръх Никулден през 2019 година

Днес се навършват точно шест години от деня, в който България се сбогува с една от най-обичаните си личности – великата актриса Стоянка Мутафова. "Госпожа Стихийно бедствие", както я наричаха поколения българи, почина на 97-годишна възраст във Военномедицинска академия в София именно на 6 декември – Никулден.

Живот, посветен на сцената

Родена на 2 февруари 1922 година в София, Стояна Константинова Мутафова оставя след себе си ненадминато наследство в българския театър и кино. Дъщеря на драматурга от Народния театър Константин Мутафов, тя завършва класическа филология в Софийския университет и Държавната театрална школа.

Нейният професионален път е свързан със създаването на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където тя е един от основателите заедно с Георги Калоянчев и Татяна Лолова. Сцената на Сатирата остава нейният втори дом до 1991 година, след което продължава кариерата си в бургаския театър "Адриана Будевска".

Световно признание

Мутафова не просто играе, тя живее на сцената до последните си дни. На 94-годишна възраст актрисата осъществи мащабно турне в САЩ, Канада и Европа, което ѝ донесе номинация за Световните рекорди на Гинес в категорията "Най-възрастна активно играеща актриса".

Сред най-емблематичните ѝ роли в киното остават участията в класики като "Любимец 13", "Топло", "Кит" и "Големанов". Партньорството ѝ с Георги Парцалев и Георги Калоянчев се смята за златна ера в българската комедия.

Двоен празник и почит

Датата 6 декември носи особена символика. Освен годишнината от кончината на голямата актриса, днес православната църква почита Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Празникът Никулден се отбелязва тържествено в цялата страна, като светецът е покровител на моряците, рибарите, банкерите и търговците.

В памет на Стоянка Мутафова, нейни почитатели и колеги днес си спомнят думите ѝ от автобиографичната книга "Добър вечер, столетие мое", написана заедно с дъщеря ѝ Мария Грубешлиева - Муки. Книгата остава като завещание за несломимия дух и жизнелюбие на актрисата, която често казваше: "Аз не съм от усмихнатите, аз съм от смеещите се".