Липсата на интерес е основната причина, особено сред младите под 30 години

Над 80% от българите определят четенето на книги като важно, но въпреки това 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Това показва ново проучване на социологическа агенция "Тренд", проведено по поръчка на вестник "24 часа".

Основната причина сред нечетящите е липсата на интерес (43%), като това е особено силно изразено сред младите хора под 30 години. На второ място е липсата на време, посочена от 34% от анкетираните. Изследването е реализирано между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко интервю "лице в лице" сред 1001 пълнолетни българи.

Делът на хората, които не са прочели книга през последната година, нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този процент е значително под средното ниво.

Предпочитания към формата на книгите

Четенето на хартиен формат остава най-предпочитано сред българите – 61% избират традиционните книги. Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът се влияе значително от възрастта – при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират.

Аудиокниги слушат едва 4% от българските граждани. Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги, като това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

Как избираме книги?

За избора на книга най-важна е препоръката от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи.

По-специализирани източници като рецензии, блогове и литературни сайтове се споменават от 13% от анкетираните. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.

Любими жанрове

Най-предпочитаните литературни жанрове сред българите са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).

Въпреки тревожните данни за нечетящите, положителен е фактът, че мнозинството от българите (83%) все пак смятат четенето на книги за важно, което показва потенциал за повишаване на читателската активност при подходящи мерки за насърчаване на четенето.