Сърдечната смъртност у нас надвишава шест пъти тази във Франция

Всеки втори българин живее с нелекувано или неконтролирано високо кръвно налягане. Тревожната статистика беше представена по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА, посветена на Световния ден на придържането към терапията, който се отбелязва на 27 март.

Според данните на медицинските специалисти, над 60% от смъртните случаи в страната се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Основните причини за тази висока смъртност включват артериална хипертония, инсулт и исхемична болест на сърцето. Основен проблем остават неконтролираните рискови фактори, липсата на превенция, късното диагностициране и неспазването на назначеното лечение.

Фаталната статистика

Ситуацията в България е изключително сериозна на фона на останалите европейски държави. Сърдечно-съдовата смъртност у нас е два пъти по-висока от онкологичната и цели шест пъти по-висока спрямо данните за Франция.

Кирил Карамфилов: "Най-сериозният рисков фактор е високото кръвно налягане, а той би могъл рано да бъде диагностициран и много ефективно контролиран."

В момента близо 2,4 милиона души в страната страдат от хипертония, като огромна част от тях нямат добър контрол върху стойностите на кръвното си налягане. Специалистите са категорични, че ефективният контрол изисква стриктно приемане на предписаните медикаменти, тъй като инвалидизацията на пациентите създава и сериозна икономическа тежест за здравната система.

Страх от листовките и отказ от лечение

В световен мащаб хипертонията отнема живота на близо 10,9 милиона души годишно. Въпреки че голяма част от българите знаят за състоянието си и 85% твърдят, че следват назначеното лечение, реално едва половината от тях се придържат към терапията.

Арман Постаджиян: "Диагностиката и лечението се извършват добре, но проблемът е в контрола на терапията. Без ясно фокусиране в тези проблеми, трудно можем да очакваме промяна в показателите."

Още по-фрапантни са данните за поведението на пациентите при закупуване на медикаменти. Проучванията показват, че 12% от хората изобщо не изпълняват предписаната рецепта.

Иван Груев: "Други 12% купуват лекарството, прочитат листовката му и се отказват да го приемат."

Статистиката сочи, че в края на първата година от назначеното лечение само половината от пациентите продължават да приемат лекарствата си редовно. Много от тях спират терапията, защото не се чувстват болни всеки ден, което лекарите определят като фатална грешка.

Коморбидност и необходимост от скрининг

Специалистите обръщат внимание и на проблема с коморбидността – наличието на няколко заболявания едновременно. Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията и дислипидемията често се развиват успоредно, особено при пациенти над 50-годишна възраст.

Михаил Боянов: "Ако не се лекуват едновременно, се появява пробив, който се проявява или като инфаркт, или като инсулт."

Лечението на множество състояния налага ежедневен прием на различни медикаменти до края на живота. Медиците подчертават, че към лекарствата за кръвно няма пристрастяване и те не трябва да се спират дори при нормализиране на показателите. Те настояват за повишаване на реимбурсацията на комбинираните таблетки, за да се намали общият брой хапчета, които пациентите трябва да приемат.

Съсловието апелира за спешното приемане на Национален кардиологичен план, чрез който контролът на артериалното налягане да стане приоритет на държавно ниво. Лекарите призовават хората да не пренебрегват полагащите им се ежегодни профилактични прегледи, тъй като ранното откриване на риска е единственият начин за спасяване на човешки животи.