България остава сред водещите страни в Европейския съюз по сърдечна смъртност

Високите нива на обществен стрес, особено в периоди като навечерието на избори, дестабилизират сърдечно-съдовите заболявания и пряко увеличават риска от инфаркти и тромбози. Това коментира началникът на Клиниката по кардиология и ангиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Витоша“ професор Иво Петров в ефира на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS. Водещият кардиолог очерта тревожната картина на сърдечното здраве у нас, посочвайки и сериозни пробойни в обучението за първа помощ и финансирането на болниците.

Според специалиста натрупаното напрежение в обществото около политически процеси и гласуване не е просто емоционален дискомфорт, а реален медицински фактор. То удря най-силно хората, които вече имат установени сърдечно-съдови проблеми.

„Стресът е сред основните фактори, които могат да дестабилизират сърдечно-съдовите заболявания. В периоди на повишено напрежение се увеличава и рискът от инфаркти и тромбози“, заяви професор Иво Петров в студиото на предаването.

Той обърна специално внимание на общата тенденция при тези заболявания в страната. След дълги години на стряскащи статистически данни в момента се отчита по-скоро задържане на негативните показатели, но не и реално подобрение на картината.

„България продължава да бъде сред водещите страни в Европейския съюз по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания, затова това стабилизиране не трябва да успокоява обществото“, категоричен е кардиологът.

Дефибрилатори без обучени хора

Един от най-острите проблеми остава пълната неподготвеност на гражданите да реагират адекватно при внезапен сърдечен арест на публично място. Според професор Петров самото монтиране на автоматични дефибрилатори на обществени локации не решава проблема, ако хората около пострадалия не знаят как да ги включат и как да окажат базова първа помощ в първите критични минути.

„Внезапната сърдечна смърт може да се случи на всеки и във всяка възраст“, подчерта професор Иво Петров в ефира на NOVA NEWS, като допълни, че фаталният риск зависи от генетичната предразположеност и от редица други съпътстващи фактори.

Като работещ европейски модел лекарят посочи Малта. В островната държава над 50 процента от учениците след десети клас вече са преминали обучение и могат реално да спасят човешки живот. По думите на кардиолога тези базови умения трябва да се усвояват още от детска възраст в училище, за да може обществото да реагира адекватно при спешни инциденти на улицата.

Парите в медицината: Количество вместо качество

В разговора в студиото беше засегнат и хроничният проблем с начина, по който се разпределят публичните средства за болнична помощ у нас. По думите на професор Петров Националната здравноосигурителна каса продължава да плаща на болниците основно за брой извършени процедури, без да прави достатъчно ясно разграничение за реалното качество на медицинската дейност и крайния резултат за пациента.

Специалистът защити тезата, че лечебните заведения, които постигат високи медицински резултати и предлагат качествено лечение, трябва да бъдат целенасочено подкрепяни и развивани от държавата, а работата им да служи за стандарт на останалите болници.

Протестите на младите лекари и ролята на учителите

Коментирайки протестите на младите лекари в страната, началникът на клиниката по кардиология призна, че те имат пълно основание да настояват за достойно заплащане на труда си. Според него обаче въпросът с парите не трябва да измества другата ключова тема — качеството на тяхното медицинско обучение.

Професор Петров акцентира върху огромната отговорност на преподавателите и наставниците в болниците при подготовката на бъдещите специалисти. Според него здравната система се нуждае от ясна и обективна оценка за реалната дейност и личния принос на всеки отделен медицински специалист.