Избраните магистрати затвърждават статуквото в съдебната система

Високата избирателна активност от над 84% сред магистратите за съдийската квота на Висшия съдебен съвет затвърждава статуквото, вместо да донесе очакваната промяна. Мнозинството от гласовете отново отива при кандидати с управленски постове и утвърдено влияние в системата, които са запазили мълчание по най-тежките скандали в правосъдието, заяви Екатерина Баксанова от правната програма на Института за пазарна икономика в ефира на предаването POST FACTUM по Радио Варна на БНР.

Началниците изпреварват редовите магистрати

Резултатите от вота показват ясна тенденция — съдийската общност продължава да се ориентира към носителите на административна власт. Магистратите, които не заемат ръководни длъжности, са получили значително по-слаба подкрепа от своите колеги.

„Колкото и да повтаряме като клишето, че съдът е хоризонтална структура, резултатите сочат друго", каза Екатерина Баксанова в студиото на Радио Варна.

По нейните думи трима от новоизбраните членове на кадровия орган вече са били част от такъв избор преди четири години, като са заемали или продължават да заемат ръководни позиции в съдебната система. Слабото присъствие на редови съдии и на представители от различните съдебни нива противоречи на европейските стандарти, които изискват по-широко представителство в органите за управление на съдебната власт, коментира още правният експерт.

Мълчание по знаковите казуси с мрежи за влияние

Най-голяма подкрепа сред всички кандидати във вота получава Мария Терзийска от Окръжен съд - Варна. Според анализа на Института за пазарна икономика обаче нито тя, нито останалите избрани магистрати са били сред гласовете, които публично са критикували дълбоките системни проблеми в правосъдието.

От новоизбраните представители в съдийската квота не са чути ясни публични позиции по знаковите разкрития за зависимости и паралелни мрежи за влияние, сред които са аферата „Осемте джуджета" и случаят с Мартин Божанов - Нотариуса. Според Екатерина Баксанова именно мълчанието по тези остри теми се превръща в обща характеристика на новите попълнения във Висшия съдебен съвет.

Като един от най-тежките нерешени проблеми в сектора тя открои липсата на реална защита за съдиите, които подават сигнали за натиск или нерегламентирано въздействие. В практиката редица магистрати остават без институционална подкрепа веднага след като проговорят открито за нередностите в системата.

„Държавата е длъжник на почтените магистрати", подчерта Екатерина Баксанова в ефира на общественото радио и изрази надежда, че новият състав на съвета ще работи не само за формалната независимост на властта, но и за пресичане на порочните практики, които я подкопават отвътре.

Парламентът между професионализма и политическите сделки

След приключването на професионалния вот сред съдиите фокусът се измества към Народното събрание, което трябва да излъчи своята парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Чисто аритметично депутатите разполагат с възможност да съберат необходимото квалифицирано мнозинство за избора, посочи експертът от Института за пазарна икономика.

Основният въпрос пред народните представители остава дали ще подкрепят доказани юристи с високи професионални качества, или отново ще надделеят партийните договорки. Според Екатерина Баксанова парламентът трябва час по-скоро да изпълни конституционното си задължение. Ако депутатите отново блокират процедурата, съществува реален риск настоящият състав на Висшия съдебен съвет, чийто мандат отдавна е изтекъл, да продължи да управлява системата още по-дълго време.