Динко Господинов от Стара Загора е прикован към инвалидната количка от 27 години.

Остава неподвижен след лекарска грешка при операция. Диагнозата му е нарушение на структурата на гръбначния мозък. Мъжът не може да се обслужва сам. Вече 10 години зове за помощ институциите, но остава не чут.

Динко има нужда от личен асистент, тъй като доскоро за него се е грижила майка му, но днес и тя е трудноподвижна. Двамата са принудени да се справят сами, което е непосилно, разказа мъжът пред кореспондента на БГНЕС от Стара Загора.

Господинов е подал молби, както в Община Стара Загора, така и в Социално подпомагане да му бъде осигурен личен асистент, но му е отказан.

Мъките на една майка и на един син все по-често ги тласкат към мрачни и крайни мисли. "Все по-често мислим с майка ми, че този живот не е за нас", казва инвалидът. Семейството живее с две малки пенсии. Единственият вариант е да наемат личен асистент, но това е непосилно за тях, тъй като цената е 7 лева на час плюс заплащане на пътните разходи. Затова очакват помощ. "Как е възможно граждани, освидетелствани със инвалидност, да бъдат отхвърлени от програмата за личен асистент", пита Динко.

"Живеем в държава на лицемерието, на измамата. Това няма нищо общо с понятието демокрация", смята Динко, един от многото хора с увреждания у нас, некласирани в жестокото състезание за жизненоважния им помощник.