Трябва да районираме селскостопанското производство, не може във всички райони да отглеждаме еднакви култури, казва в интервю за "Монитор" ръководителят на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология.

- Проф. Казанджиев, как ще коментирате усложнената обстановка в страната? Над нормата ли са валежите и ще има ли нанесени щети върху реколтата?

- Обстановката наистина е тежка, но това се отнася предимно за Западна и Централна България. В източните райони няма основание за притеснение. За съжаление на местата, в които вали, дъждовете ще продължат и през следващите 10 дни. Това го казвам категорично. Все още не е ясно с колко ще бъде превишена месечната норма на валежите, но ако се позоваваме на това, че на 1 и 3 юни в Пловдив паднаха съответно по 45 л и 73 л дъжд на кв./м, само за 2 дни там се изваля нормата за месец и половина. Представете си какво ще се случи до края на юни. Така че в районите, в които наблюдаваме това явление, ще има наводнени земеделски земи и при всички положения повредена реколта. Бедата е там, че засега нямаме данни, с които да кажем каква част от реколтата е засегната. Но при условие че има повсеместни валежи, от една страна, доста интензивни, а от друга - придружени с градушки, в такива случаи щетите са неминуеми.

- В кои райони щетите ще са най-големи?

- В цяла Западна и Централна България - Видин, Любимец, Хасковско, тези райони са подложени на ежедневни валежи.

- Изтъкнахте, че валежите са интензивни, има ли обаче нещо необичайно в това, или е напълно нормално за пролетта?

- Обичайно е за сезона и в рамките на добре известните за метеоролозите явления и процеси. Разликата е само в тяхната интензивност. Навсякъде се случват земетресения, но разрушителните са рядкост. Това наблюдаваме и сега - за кратко време се изваляха огромни количества. Иначе за тези райони на страната максимумът на валежите е пролетно-летен.

- Споменахте, че в следващите десет дни ще продължава да вали. На какво се дължи това и очакват ли се градушки?

- Повишаването на температурите, съпроводено с рязкото смесване с топъл и студен въздух, е предпоставка за възникване на щурмови процеси като градушките.

- Хората обаче вече се питат дали ще купуват вносни плодове и зеленчуци? Върху кои култури ще има нанесени най-много щети?

- Върху тези подове и зеленчуци, които в момента са засети.

- Овошките бяха унищожени на 100% в някои райони.

- Така е за съжаление. Но пък за сметка на това сме пощадени в останалата част от страната, която може да ни снабдява също с плодове и зеленчуци. Основните производители на зеленчуци са в Тракия, но единият център е Пловдивско, където валя интензивно, но другият е в Ямболско. Овошки пък има както в Кюстендил, така и в Силистра. Надявам се едните райони да компенсират загубата в другите.

- Ще се наложи ли да внасяме зърно, каква реколта очаквате?

- На този етап нямаме основание да се съмняваме в качествата на реколтата. Знаете, че и миналогодишната беше добра. Само се притеснявам, че там, където има силен вятър и интензивни валежи, посевите ще полегнат. По този начин жътвата ще бъде силно затруднена. Да се надяваме, че както със зеленчуците и овошките, няма да е в цялата държава. На изток към момента обстановката е нормална.

- А ще бъде ли дъждовно лято?

- Лятото ще бъде стандартно - нито ще е дъждовно, нито горещо. То ще е топло, с превалявания на отделни места. Няма да имаме основание да казваме, че има продължителни периоди, в които да не вали. Но това е на този етап от синоптичната обстановка. След месец нещата може да се променят. Затова говоря за прогнозата от днешния ден за следващия месец.

- Какво бихте посъветвали производителите?

- Няколко неща. Най-напред - да не карат земеделието на автопилот. Препоръчвам да търсят повече контакти със специалистите в областта на агрометеорологията, а не на агрономството. Второ - случващото се сега и в предишните няколко години доказа, че не може в цялата страна да се засаждат едни и същи видове селскостопански растения. Трябва да се учим от грешките си и да районираме селското производство. В основата на такива обстоятелства да можем сами да посрещнем щетите, които ни нанася природата.

- Какво имате предвид - трябва ли да се ориентираме към отглеждането на нови култури ли?

- Не към нови култури, а към преразпределение на културите на територията на страната. Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури. Трябва да се профилират. Не искам да рекламирам застрахователите, но е добре земеделският труд да бъде застрахован.

- Виждате обаче, че производителите отказват, защото смятат, че няма смисъл?

- Това означава, че системата не работи и хората нямат доверие в нея. Когато събираме пари, сме първи, а когато трябва да обезщетяваме хората, ни няма.

- Вие сте експерт по агрометеорология, но не може да нямате обяснение за наводненията, на които станахме свидетели в някои градове. Нормално ли е улиците буквално да се превръщат в морета, само дъждът ли е виновен?

- Категорично не е нормална тази обстановка. Преди 50 години също имаше такива дъждове. Спомням си обаче в детството ми как канализационната мрежа се почистваше - с примитивни устройства, но поне се чистеше. Сега не е така. Към проблема трябва да добавим и некачественото строителство. Вече проектите се претупват и не се оразмеряват съответните канализационни съоръжения според нормативните документи. Като допуснем и безстопанствено отношение към горите, изсичането на дърветата, проблемите се натрупват. Всичко това е сред причините за сегашната обстановка. Всичко е в манталитета ни.

- През последните години обаче като че ли лятото и пролетта са по-хладни и дъждовни, така ли е наистина?

- Да, така е. В миналото имаше десетки заводи, които буквално променяха микроклимата по регионите. Вече няма циментови и металургически заводи, които замърсяваха атмосферата. Започна да се връща климатът от далечното минало, отпреди 40 - 50 години, с известни уговорки, разбира се. Имахме периоди, в които преминавахме от зимата направо към лятото. А сега имаме пролет, която и в момента продължава. Имайте предвид, че лятото още не е започнало. Астрономическото настъпва на 21 юни.

- Наблюдават ли се обаче необичайни явления за нашата страна?

- Интензитетът на явленията е предмет на изследване от специалистите, а не самите явления. Те са в обичайното време, но интензивността им е друга. Например ако говорим за суша, през февруари и март имаше незапомнена зимна суша. Два месеца нямаше дъжд и сняг. След това ситуацията се промени и сега валежите буквално ни удавиха. Вече е важен интензитетът на явленията. Агрометеорологията може да напътства производителите - за отместване на датите за сеитба, за отглеждане на различни типове култури, за да се справим с капризите на времето. Това трябва да се има предвид.

Визитка:

Завършил е Лесотехническия университет

Работил е в системата на горите

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт