В България липсва животоспасяващо лекарство за онкологично болни деца. Родители и лекари от университетската болница във Варна призоваха за бързо решение на проблема, тъй като без препарата “Ел аспаргиназа” лечението на много болни деца е обречено на неуспех, излъчи БНТ.

За Наталия Франгова борбата с рака е начин на живот от няколко години. В момента дъщеричката й е в онкохематологичното отделение с рецидив на болестта. Към притесненията от тежката химиотерапия се прибавя и това, че лечението може да бъде прекъснато преждевременно, защото не просто в болницата, а в цялата страна липсва лекарството “Ел аспарагеназа”.

Наталия Франгова: “Нямаме никакво време, тъй като протоколите са си по определен ред, по определени дати – в нашия случай в края на февруари, на 23и – 24- и февруари трябва да имаме това лекарство”.

Препаратът “Ел аспарагиназа” е химиотерапевтик, който се прилага при остра левкемия. Той не е в реимбурсивния списък на Националната здравна каса и години наред близките на болните са си го плащали. От известно време, заедно с други онкологични лекарства, е внасян чрез Фонда за лечение на деца в чужбина.

От началото на 2016 не може да бъде намерен по никакъв начин.

“Ел аспарагиназ” не е от скъпите лекарствени препарати – курс на лечение от 10 ампули струва около 90 лева. От него се нуждаят около 50 български деца. За фирмите-производители и дистрибуторите това очевидно е пренебрежим пазар.

Д-р Калева: “Но аз не мога да се съглася, че тези деца няма да ги лекуваме в България. Защото едно лечение, без трансплантация, струва десетки хиляди евро навън. С трансплантацията , самата трансплантация струва 200 – 250 хиляди евро. А ние можем да ги внесем за 5-6 хиляди лева и да се лекуват децата в България. Така, че нека някой да каже какво става и кога ще имаме “Ел аспарагиназа”. Защото няма нито един флакон в България”.

Има алтернативен медикамент, но той е изключително скъп. Използва се в случаите, когато децата получат алергия към “Ел аспарагеназа”. Изписването му става по продължителна процедура и отнема поне месец. Но лекарите нямат право да го изискват за болните, които нямат алергия. А времето на някои от тях изтича.