Искам да ви споделя какво научих през този адски месец!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
И така, скъпи мои приятели, днес изтече карантината ми.
От 2 март насам съм или в болница, или у дома. Да са живи и здрави домашните, които, след изтичане на техните карантини се грижеха за всичко у нас - пазаруване, разходки на домашния любимец, а бе всичко, за което се сетите.
Днес приключи и лечението с антибиотици. Любимите ми таблетки намаляват чувствително, Панцеф и Доксициклин вече са изпити по предписание, колхицина (няма по - гадно лекарство на света) вече е само по една таблетка дневно.
Оттук нататък постепенно, бавно и славно ще започвам да се раздвижвам, без да си давам зор, за да не направя някоя беля.
Инжекциите с хепарин намаляват напловина, така ще е в следващия месец. А след това посещение за изследвания, консултации с кардиолог.
Това, което научих през този адски месец март е много важно и искам да го споделя с вас.
Първо - човек разбира какво е имал чак когато го загуби. Помнете това, когато пишете статуси в социалките, правейки се на безсмъртни. Не случайно латинската сентенция “Memento mori” се е превърнал в безсмъртна мъдрост.
Второ - човек винаги трябва да намира сили да продължи напред. През цялото време, докато лежах в болницата си мислех - след няколко дни ще правя това, после ще пиша музика, стидентите ми ме чакат, имам толкова ненаписани статии. И когато се прибрах у дома, продължих по плана. Гадния ковид не можа да обърка плановете ми.
Трето - няма думи да изразя благодарността си към няколко светли хора, на които дължа факта, че в момента мога да ви пиша! Те си знаят - Мария, Вадим, професор Василев и всички в Александровска. Тези хора ще останат завинаги в душата и сърцето ми.
Четвърто - и последно. Болестта ми показа, че дори когато целия малоумен мейнстрийм е срещу нас, ние трябва да се опълчим. Няма и не бива да мълчим, когато срещу нас са изправени зомбирани тълпи от анонимни и не чак толкова анонимни полезни идиоти. И аз няма да мълча. Каквото и да ми струва това.
Ани Илков има едно стихотворение, с което перефразира Вазов.
В него се казва следното:
“Августин Блаженний
Сочи върха пак
И вика
А вий!!!
Вий сте идиоти!!!”.
Към днешна дата сме стигнали до такива дъна, че “Идиот” отдавна не е роман на Достоевски.
А сега ви оставям. След като цялото ни семейство мина през бурята “COVID” и излезе по-силно и сплотено, аз няма какво повече да желая.
Прегръщам ви, при това без риск, защото в момента съм напълно безопасен за вас.
Целувки от чичо ви Венци!!!
Венци Мицов
Опасно шофиране по булевард "България"
Опасно шофиране по булевард "България"
Опасно шофиране по булевард "България"
Драгомир Драганов става областен управител на Русе
Опасно шофиране по булевард "България"