Две съдебни инстанции признаха бивш работник на шуменската фирма „Примекс”ЕООД за виновен в клевета и обида, разпространена по интернет, срещу ексработодателя си.

В средата на февруари Шуменският районен съд е признал Валентин Стоянов за виновен и го е осъдил на глоба от 1000 лв. като административно наказание. Уважил е и 800 лв. граждански иск на бившия му работодател, управителят и собственик на фирмата Георги Крумов, за претърпени неимуществени щети.

Миналата седмица и магистратите от Шуменския окръжен съд, където Стоянов е обжалвал решението на Районния съд, са го потвърдили, пише 24 часа.

Решение е окончателно. В сайта „БГ Работодател” през февруари м.г. подсъдимият споделил мнение с обидни и клеветнически квалификации срещу собственика на шуменската фирма, нарекъл го „посредствената мутра от 90-те”

Подсъдимият Стоянов, работил в клона на дружеството във Варна като търговски представител преди повече от три години, започнал на 11 февруари 2013-та. След 7 месеца напуснал „Примекс“ ЕООД с мотив, че има голямото натоварване и не може да се справя със задълженията си. Обидните и клеветнически думи са написани доста след това.

На 02 февруари 2015 год. в електронния сайт „БГ Работодател” /www.bgrabotodatel/ било публикувано мнение с подател Валентин Стоянов за „Примекс“. / б.а. Въпросното мнение и днес продължава да стои в сайта и е достъпно за всички./

В него авторът, освен, че направил оценки за дружеството и разказвал за трудовия си престой в същото, употребил и квалификации и по отношение на собственика на фирмата, изразяващи се в следните изрази: „посредствената мутра от 90-те проговаря“, „започва, като животно да дърпа, да скубе и да мачка“, „част от елементарните български бизнесмени“, „гърби дребните рибки за малките им парички”.

В жалбата до съда неговият защитник твърди, че няма доказателства дали наистина той е писал тези редове. Според експертизите, представени в съда, въпросният сайт бил със собственик гражданин на САЩ. От там отказвали да дадат данни за IP адрес и имейл адрес на автора на публикацията.

Съдът обаче е приел, че това е именно Валентин Стоянов, защото той публикувал и телефона си и от мобилния оператор потвърдили, че е негов. Съвпадали и други факти, включително и неговото признание, че заради офертата на "Примекс" напуснал работата си в "Банка ДСК", където работил 6 години.

Стоянов публикувал мнението и посочили телефонен номер за връзка, ако някой би искал потвърждение на думите му. Всичко това станало достояние на Крумов още в деня на публикацията. И той останал обиден и силно огорчен от епитетите използвани срещу неговата личност. Публикацията стигнала и до неограничен брой читатели на сайта.
От решението на магистратите става ясно, че обидите срещу политически фигури много по-рядко се наказват, но не е така за тези срещу други граждани.

„И тъй като не се касае за представители на държавна власт или политически фигури, които по принцип са подложени на по високо ниво на критика, то не следва да се тълкува и разширително правото на изразяване на мнение или критика”, пише съдия Нели Батанова, която е и административен ръководител от ШОС.

„Използваните изрази от подсъдимия са унизителни от гледна точка на господстващия морал”, пише съдът.

Унизителни са съжденията за качествата на частния тъжител, сравнявайки го с животно, което може да дърпа, скубе и мачка и с посредствена мутра от 90 те години, израз, който е синоним за лице, което извършва криминални деяния. „На основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго изречените от подсъдимия обидни думи са безспорно с унизителен характер”, пише Батанова.

Съдът приема, че престъплението е извършено с пряк умисъл. „Подсъдимият е целял и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици – той е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на бившия си работодател, като е целял именно това – тези обиди да бъдат възприети не само от частния тъжител”

„С деянието са накърнени обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.”