Продажбата на билети за Мартенските музикални дни и тази година започна с фалстарт.

Опашката пред касите на операта в първия ден, 20 февруари, шумно роптаеше, че концертът за откриването на фестивала е бил разпродаден още преди месец . Една неочаквана случка обаче разведри обстановката и умили всички - и чакащите на опашката, и касиерките зад гишето.

Жена на преклонна възраст, подпирайки се на бастунче, с немощен глас поиска да купи два билета за първата вечер на фестивала. Отказаха й поради описания вече мотив. Жената не можа да разбере защо, нали сега започват да се продават билетите. Трудно и чуваше заради слухов апарат в ухото, оглеждаше се безпомощно и продължаваше да чака, стискайки приготвените левчета в ръка. Момичето зад гишето спомена, че били останали само два билета от скъпите - по 25 лева. Тогава млад мъж, който току-що бе платил билетите  си на другото гише, изненадващо се пресегна над главата на възрастната жена, подаде 50 лв. през гишето и кратко каза: "Дайте билетите на жената, плащам ги". И бързо излезе. Опашката възкликна от изненада и възхита. Възрастната жена не разбра какво се случва и продължи да си подава паричките през гишето. После сякаш онемя от вълнение, обърна се и изненадващо прати въздушна целувка към благодетеля си, който обаче бе изчезнал, без да чака благодарност.

Разговорихме се. Оказа се, че 95-годишната русенка Денка Георгиева Стоилова е заклета почитателка на Мартенските музикални дни от самото им създаване и никога не е пропускала  нито едно издание на фестивала. Особено държала на  концертите при откриването, защото тогава било най-тържествено. Преди си купувала билети и за други концерти, но сега гледа да си позволи поне откриването.

Още несъвзела се от случката, възрастната жена така и не разбира, че всъщност дава интервю за БРЯГНЮЗ.

- Сигурно редовно посещавате концертите на Мартенските музикални дни... Просто обичате класическата музика или имате и друг интерес?

- Дааа, винаги съм там, от самото им начало. Мъжът ми Георги Стоилов е от основателите на Русенското филхармонично дружество. Беше цигулар в оркестъра от създаването му през 1948 г., та до последния си ден. Почина през 1980 г. на 58 години ... / изважда от торбичката си изрезка от вестник и показва снимката му заедно с други оркестранти - б.а/

- А ти какво си работила? (Неусетно минавам на ти, дано събеседничката ми прости!)

- Бях художник аранжор към Нармаг, аранжирахме витрините на магазините.

- С кого ще дойдеш на концерта?

- Със сина ми, но той е инвалидизиран, болят го краката, затова аз дойдох да чакам на опашката за билети. Заедно ще бъдем на откриването на Мартенските...

- Други деца имаш ли, внуци?

- Големият ми син почина - също на 58 г. като баща си. Сега ще станат 15 години, откакто си е заминал. Имам двама внука, една правнучка на 40 години, живее в Америка. И правнучка имам - Изабел, на 4 годинки.

- Някой друг от децата ти наследи ли музикалния талант на мъжа ти?

- Внучката в Америка. Даже като малка започна да свири  първо на цигулката на дядо си.

... Възрастната жена се огледа, присви очи на слънцето, усмихна се и каза "Боже, колко хубав ден е днес!" Прозвуча толкова неочаквано, колкото целувката, която прати на младежа, купил билетите й, и която той не видя. После бавничко тръгна по стъпалата на Операта. Щастлива!

П.П. След тази случка, която направи щастлив и автора на тези редове, БРЯГНЮЗ си позволява да отправи едно предложение до ръководството на Община Русе и организаторите на фестивала "Мартенски музикални дни", чието 60-то издание  ще започне след седмица:

- Дами и господа, помислете за тези хора на преклонна възраст, ревностни почитатели на класическата музика и на русенския фестивал. Потърсете ги и им отдайте заслуженото. (Всъщност един пропуск за концертите ще е най-голямата им награда.) Защото фестивалът "Мартенски музикални дни" - културната гордост на Русе, е оцелял и благодарение на тях! Ще ги откриете на опашката пред билетните гишета, ще ги познаете по белите коси и озарените лица...