В България огромно, но неизвестно точно колко огромно, количество хора, получават специални щедри пожизнени ежемесечни бонуси в хиляди левове, над заплати, над пенсии, над хонорари и др.

Тук влизат всякакви персони със спорни заслуги спрямо състоянието и развитието на нашето Отечество като скандални ректори-цигани от рушветчийски частни и държавни университети, всякакви (конституционни) съдии-агенти на ДС, членове на ВСС, пишман президенти със спорно поведение (един президент-агент даже се обяви против САЩ и ЕС в защита на Милошевич, друг, провинциален адвокат по разводите, и сега се изживява като „най-великият българин”, Вазов и Ботев били след него, трети пък бил навремето „ирландска пастирка” и т.н.), тарикати-академици от смешни институти в БАН по океанология (океанът е на 5 000 км. от София), по космически изследвания, по изследване на знанието (там търсеха космическия разум в дупката край с. Царичина) и др., член-кореспонденти, които са били съветници на Тодор Живков и на Милко Балев, затлъстели генерали, които не са виждали никога пушка в живота си, разни доносници, любовници от двата пола на мераклии управници, роднини на властта, естрадни певци и певици, цигани с фалшиви ТЕЛК-свидетелства т.н.

Повечето от тези хора всъщност са бивши комунистически номенклатурчици (или техни роднини) и агенти на ДС. Навремето любезното правителство на БСП-ДПС (че кой друг?) сътвори Постановление № 203 на МС за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, публикувано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 год., според което всеки неработещ академик от БАН получава до края на живота си основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава значителна част от него. На практика това постановление превръща хората на комунистическата БАН (нейният бивш председател комунистът Тодор Павлов е замесен в атентата в църквата „Св. Неделя”), значителна част, от които са агенти на ДС, в пожизнени рентиери за сметка на парите на данъкоплатците.

Малко българи осъзнават, че всъщност ние отдавна нямаме на издръжка само 240 депутати, на които плащаме месечни заплати от по близо 3-4 000 лв. (с осигуровките – много повече), а в момента имаме още точно 145 души над броя на депутатите, общо 385 души, които всеки месец си получават допълнително над всички останали възнаграждения и пенсии по една депутатска заплата или част от нея. Това са 62 академици и 83 член-кореспонденти. Пълна тайна е дали освен тези 145 души, и чуждестранните членове на БАН, които са 83 на брой, главно от СССР и Русия, не получават допълнително и те от парите на българските данъкоплатци по няколко хиляди лева месечно до края на живота си.

Изчислена в месечни депутатски заплати сумата за пожизнените парични бонуси за хората на БАН, без чуждестранните членове, е около 267 000 лева на месец, а за една година сумата е 3 204 000 лева.

Излиза, че от 2008 год., тогава излиза Постановление 203 на МС, досега от бюджета са прахосани за (неконституционни според мен) привилегии на академици и член-кореспонденти на БАН близо 26 милиона лева. Възможно е сумата да е много по-голяма. (Годишните разходи на БАН за 2012 г. според одитния доклад на Сметната палата са 107 млн. лв., сега вероятно са 130 млн. лв.

За последните 25 години е възможно издръжката на БАН да достига до 2,5-3 милиарда лева.)

В същото време заслужили и обичани хора на България са малтретирани от посткомунистическите власти. Те не само са нарочно уволнявани, но и умишлено са лишавани от възможността за получаване на заслужена пенсия.

Правителството не оценява правилно работата на много хора, които са спомогнали по някакъв начин за развитието на България. Такъв човек е експремиерът на Република България г-жа Ренета Инджова. Тя рязко се отличава с качествата си и с дейността си от другите премиери по време на Прехода. Тези премиери, все от мъжки пол, в същото време бяха твърде странни: двама циганина, един евреин, един испански поданик, един роден в Украйна, един чешит, който официално публично си признава, че е прост, един дегенерат със сенилни проблеми и говорен дефект, двама или трима с нехетеросексуална ориентация, трима селянина, един без никакъв трудов стаж в живота си, един пожарникар, неизвестен брой бивши агенти на ДС, един свързан с психотерапията (като лекуван), няколко комунисти, няколко мономани, един действащ селски футболист (броят е по-голям заради отчитането на повече характеристики при един и същ премиер).

Никой от всичките ни досегашни премиери, освен Ренета Инджова, няма добро образование, не е хабилитиран, не е работил, като нея в американска реномирана изследователска институция. Всичките български премиери, с изключение на г-жа Инджова, встъпват във властта бедни, а излизат от нея неприлично богати. В същото време „Желязната лейди”, както с обич я наричат много хора заради непреклонния й характер и заради настойчивостта, с която подхожда при решаването на важни за българите проблеми, стана обект на изключително големи обществени симпатии, което се оказа непоносимо за посткомунистическата власт на агенти, депесари, комунисти и маскирани комунисти.

При проведена от Демографския институт на БАНИ (да не се бърка с комунистическата държавна БАН) по рейтинг на обществено доверие Ренета Инджова заема първото място всред всички премиери след демократичните промени през 1989 г.

Това е истината. Може би поради тази истина и поради посочените по-горе свои особености (различия) тази смела и достойна жена беше уволнена от един премиер с издаваща цигански произход (да си циганин не е обида, нали така) фамилия в момента, когато, като председател на НСИ, посочи истината за работата на държавните статистици от казионния НСИ. Тя фактически потвърди несъстоятелността на Преброяване 2011 и слугинските функции на държавните институции. Каза, че „общият брой на населението – 7,3 млн. души – е надценен” и че в него са включени неправомерно 166 000 души, които не са преброени, че истинският брой на циганите в България не е 327 000 души, а е много по-голям, което впоследствие потвърди и Евростат, институция към ЕС, със становището си, че този етнос у нас е 9,9% от населението, а не 4,5%, както е според НСИ. Тя посочи истината за демографската катастрофа на България (намаляваме със скорост 9 души на всеки час), посочи шокиращия факт с „мъртвите души” в системата на ЕСГРАОН и на избирателните списъци и др.

На всички българи става ясно как властите манипулират за своя политическа изгода даже и статистико-демографските данни за действителността у нас, надявайки се да останат във властта и да откраднат оттам още пари. Тъкмо това е причината истинският брой на циганите у нас да е табуиран; това е причината НСИ да посочва, че около 700 000 души не били посочили етническия си произход (като че ли има човек, който да не знае какъв е), че циганите намалявали с 14% за 10 години, което отвсякъде си е пълен абсурд. Това е причината и на изборите през есента тази година пак да имаме поне 1 милион „мъртви души”, пак да се купуват цигански гласове и т.н.

Ако България беше статистически установила и публикувала истината за 1,3-те милиона цигани у нас, както желаеше Инджова, това би имало изключително голям ефект за нашата страна, тъй като Европа щеше да разбере значимостта на циганския проблем, който е екзистенциален проблем и на ЕС. И вероятно щеше да насочи към решаването му и към интеграцията на циганите у нас огромни финансови средства, социални технологии, специалисти и др. Вниманието на Европа към нас щеше да е друго с оглед санитарните задачи по отношение на опасната циганска инвазия и нейните имиграционни параметри, които, както всички знаем, вече са приоритет за много от страните в ЕС, някъде даже строят стени около циганските гета. Но българските посткомунистически власти (и партии) предпочетоха да купуват циганските гласове и да си гарантират оставането си във властта, което им носи пари и други облаги, вместо да се насочат към истината и да търсят решенията на циганския проблем, както искаше г-жа Инджова. Те, вместо да се вслушат в нейните съвети и препоръки, които определено биха осигурили добри социални резултати, предпочетоха по стар комунистически тертип да я уволнят без основание от председателско място в НСИ. Това по кощунствен начин стана в периода на 40-те дни след смъртта на нейната единствена (и прекрасна) дъщеря Ралица, който период за всеки християнин е свещен. Назначиха на нейно място доста интересен в психологически план човек, чийто последни публични изяви за мен като психолог са много любопитни.

Така единствената ни дама-премиер на България остана на улицата, срам ме е да го кажа, без никакви средства за съществуване (посочихме, че тя единствено от всички премиери не напусна премиерския пост с натрупани от далавери богатства, живее и сега в панелен апартамент в кв. „Хаджи Димитър”), без заплата, без пенсия (раболепни чиновници се погрижиха да не признаят за работен стаж работата й през 10-годишното нейно пребиваване в САЩ) и т.н.

Считам този факт наистина за срамен и за крайно обиден спрямо всички български граждани. А лично аз съм потресен и погнусен в контекста на парите, които пожизнено вземат от джоба на всички българи тарикатите-академици и член кореспонденти на комунистическата БАН, съдиите-агенти, разните шмекеруващи величкоадамовци и др. Подкрепям идеята на интелектуалците с цялото си сърце и настоявам Министерският съвет да не се прави на умряла мисирка по отношение на г-жа Инджова, а час по-скоро да приложи чл. 92 на Кодекса за социално осигуряване и да измие донякъде позора от лицето на всички ни, като осигури прилична пенсия на единствената в цялата ни многовековна история жена-премиер на България.

Автор: акад. Петър Иванов