По-лошо от липсата на национално самочувствие в областта на отбраната и военното дело е само помпането на фалшиво такова. Поредното доказателство бе военният парад по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия - тъжен опит да се внуши как армията има някаква техника и възможности за отбрана.

Официалната патърдия събра освен обичайния и строго охраняван държавен и политически елит и хиляди жадни за доза национално самочувствие хора, пише Александър Александров за Вестник СЕГА. 

Но мнозина са видели и че "царят е гол". Защото какво национално самочувствие и чувство за сигурност могат да доставят например 40-годишни танкове и самолети в един свят, в който оръжията се развиват не с години, а с месеци и часове?

Всъщност драмата в представлението "Хилав парад на гол тумбак" започва по-отрано. Още преди началото на парада бе обявено, че за първи път от години мероприятието за Деня на храбростта и на Българската армия ще е без водещия хеликоптер Ми-17. По традиция точно той носи националния флаг, но миналата година машината падна и в нея загинаха двама пилоти. Сега се оказа, че няма друг Ми-17, който да е ремонтиран, а пък ползваният тази година хеликоптер Ми-24, който откри парада, съпътстван от хеликоптери „Кугър“, се оказа, че няма нужната техника за спускане на знамето.

Нещо повече. Въпросният Ми-17 бе ползван за потушаване на големи пожари, основно за разузнаване на развитието на огъня. И сега, ако, не дай си боже, има нов пожар, ще се молят на Македония или Гърция да помагат.

Повече прилича на аргумент за национален срам, отколкото на нещо друго.

Според казаното и показаното на парада с изключение на спартаните и пилатусите, които имат проблем с обслужването, а и част от тях минаха през инциденти, както и някои от бронираните машини като хамърите и пустинните котки, всичко останало е на 40 и повече години. Включително танковете, установките, изтребителите.

Да погледнем само някой и друг извод от доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. "Наблюдава се намаляване на участието в международни учения в сравнение с предходната година. Причината е в липсата на съвместимост на наличната инфраструктура на военните летища с изискванията на съюзните държави, което превръща българските ВВС в по-малко предпочитан домакин за планираните международни учения и тренировки".

Пак там се отбелязва и че "въпреки че безопасността на полетите продължи да бъде приоритет на командирите от ВВС, през 2018 г. с български военни въздухоплавателни средства възникнаха 36 авиационни произшествия, от които една катастрофа, три сериозни инцидента и тридесет и два авиационни инцидента". Общият брой на произшествията съвпада с този през 2017 г., но се отбелязва, че тези през 2018 г. са били по-сериозни и съпроводени със загуба на човешки животи и авиационна техника.

Подобни изводи могат да бъдат направени не само за по-атрактивната летателна техника, но и за тази във военноморските сили и при сухопътните войски.

Драмата е и в живата сила

Защото пак в доклада може да бъде прочетено, че "въпреки усилията за набиране и задържане на подготвения личен състав се запазват високите нива на неокомплектованост с военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия". Става дума за едно поне 20 на сто и причината е в ниското заплащане.

Военното и държавното ръководство хвърлят надеждите си в покупката на 8 изтребителя, 2 кораба и 150 бронирани машини за над 4 млрд. лв. 

Като оставим настрана колко бавно се движат те, няма как да не отбележим, че самата армия си казва, че и това изобщо няма да е достатъчно. В доклада ясно пише, че те ще  гарантират "преодоляването на дефицита от критично необходими отбранителни способности". Върховният главнокомандващ Румен Радев призова за "активна и принципна позиция на българския генералитет", "защото безмълвието днес може да струва скъпо на подчинените и на данъкоплатците утре“. Във всеки случай с паради и помпане на фалшиво самочувствие тази работа няма да стане.