Проф. Драгомир Иванов призова за строг контрол върху употребата на антибиотици

Антибиотичната резистентност се превръща в сериозна глобална заплаха, която не подминава и България. От 1990 до 2021 г. смъртните случаи, свързани с нея, надхвърлиха 1 милион годишно, а прогнозите сочат, че ако не се предприемат адекватни мерки, до 2050 г. броят на директните жертви може да достигне 39 милиона.

"Безконтролната употреба на антибиотици е основен фактор за резистентността, но не е единственият. Вътреболничните инфекции, както и антибиотиците, използвани в животновъдството, също играят ключова роля", обясни проф. Драгомир Иванов, председател на Българска асоциация "Единно здраве".

Ситуацията в България е особено тревожна. Проучвания за периода 2018-2022 г. показват висока резистентност на бактерията Helicobacter pylori, а употребата на антибиотици се увеличи с 27% за пет години.

Опасни инфекции без лечение

Проф. Иванов предупреди, че често дори банални инфекции не могат да бъдат лекувани ефективно, тъй като някои щамове вече са устойчиви към всички познати антимикробни средства.

"Това означава, че няма надежден антибиотик за лечение на определени пациенти, а възможностите за терапия са ограничени", посочи той.

Превенцията е ключова

Специалистът подчерта, че превенцията е също толкова важна, колкото и самото лечение. "Контролът и превенцията на инфекциите в лечебните заведения са критични, защото там се селектират щамове, които лесно се разпространяват сред пациентите с компрометиран имунитет", обясни експертът.

Храната и водата също крият рискове

Председателят на асоциацията добави, че употребата на антибиотици в хранителната индустрия също влияе на човешкия организъм. "Храната и водата могат да съдържат остатъци от антибиотици, които допринасят за резистентността. Необходимо е строг контрол и в хуманната, и във ветеринарната медицина", каза той.

Изоставане на България

България участва в европейския проект EU-JAMRAI 2, който цели превенция и контрол на антимикробната резистентност. В страната се работи за създаване на Национален план за действие, който да обхване хуманната и ветеринарната медицина, но според проф. Иванов България остава сред "задните редици" на ЕС по отношение на контрол и превенция.

"Обществото е реален участник в този процес. Ако хората не разбират значението на антибиотичната резистентност и не спазват правилата, усилията на специалистите няма да бъдат достатъчни", допълни експертът.

Освен антибиотиците, интегративната медицина и превантивните мерки, включително ваксинацията, могат да помогнат за намаляване на консумацията на антибиотици и да ограничат селекцията на резистентни микроорганизми, заяви проф. Иванов.