Генерал Гурко влиза в бъдещата столица на 4 януари 1878 година, посрещнат от признателното население

На днешната дата, 4 януари, София отбелязва 148 години от своето Освобождение от османско владичество. Това е денят, в който руските войски под командването на генерал Йосиф Гурко влизат триумфално в града, слагайки край на петвековното управление на Османската империя в бъдещата българска столица.

Историческият момент обаче носи и своите драматични нюанси, които често остават в сянката на военните фанфари. Спасението на София не е само резултат от щиковете на армията, но и от безпрецедентната смелост на шепа европейски дипломати.

Спасителите в сянка

В навечерието на настъплението, командващият османските сили Осман Нури паша издава заповед градът да бъде опожарен, а населението – евакуирано, преди отстъплението на турската армия. Този сценарий е предотвратен благодарение на категоричната намеса на чуждестранните консули – вицеконсулът на Италия Виторио Позитано и френският вицеконсул Леандър Леге.

Двамата дипломати отказват да напуснат града, заявявайки, че ще споделят съдбата на жителите му. Тяхната решителност принуждава пашата да отмени заповедта за унищожение. Така, когато войските на генерал Гурко влизат в София, те заварват града непокътнат, заедно с огромни складове с провизии и боеприпаси, които по-късно се оказват ключови за по-нататъшния ход на войната.

"Със завземането на София завършва този блестящ подвиг на войната – преминаването през Балкана", пише в своята заповед генерал Гурко, цитиран в историческите архиви.

Спомен от архивите: 1978 година

Интересен поглед към събитието дават архивите на Българската телеграфна агенция (БТА) отпреди близо половин век. На 4 януари 1978 година, когато се честват 100 години от събитието, тогавашната преса отразява празника през призмата на епохата.

В бюлетина от 1978 г. се акцентира върху "синовете на Калуга и Воронеж" и "вечната признателност". В типичния за времето стил, архивният текст описва как "победоносните руски войски влизат в древния град", а населението ги посреща с "неописуема радост".

Любопитен детайл от архивите на списание "Паралели" от същата година разкрива мащаба на изоставените от турската армия ресурси:

• 200 000 сандъка с патрони;

• 375 000 пуда брашно;

• 8600 пуда ориз.

Тези ресурси, запазени благодарение на дипломатическата намеса, са били достатъчни да издържат армията на Гурко за два месеца напред.

Благодарствен молебен

Традицията за отбелязване на празника продължава и днес (2026 г.). В столичния храм "Света Неделя" (известен през 1878 г. като "Свети Крал") се отслужва благодарствен молебен в памет на загиналите воини – руси, украинци, финландци и румънци, както и български опълченци. Именно в този храм е отслужен първият молебен за свободата веднага след влизането на генерал Гурко в града.

Признателните граждани полагат венци пред Паметника на българския опълченец, Руски паметник и Докторския паметник, отдавайки почит не само на военната сила, но и на човешкия дух, опазил града жив.