Валутата се смени, но вересиите остават

Въвеждането на единната европейска валута в България не успя да изкорени една от най-устойчивите икономически практики в най-бедния регион на ЕС – пазаруването на вересия. Две седмици след официалната смяна на парите, малките търговски обекти в Северозапада продължават да кредитират оцеляването на своите клиенти, като единствената промяна е валутата на дълга.

В село Спанчевци, община Вършец, икономическият преход се случва не чрез банкови терминали, а чрез страниците на дебели тефтери. Според репортаж на NOVA, практиката остава неизменна част от търговския оборот, като натрупаните задължения вече се погасяват с първите пенсии, изплатени в евро.

"Евроверсията" като икономически буфер

Ситуацията разкрива скрития структурен дефицит в региона – липсата на оборотни средства в домакинствата. Търговците в малките населени места са принудени да поемат риска на неформални банкери, за да поддържат оборота си.

"Има 50 лева, има по 100–200 лева", показва счетоводството си местен търговец, цитиран от NOVA. Списъците с длъжници не намаляват, а стоките, които се взимат на кредит, са показателни за жизнения стандарт – хляб, основни храни и продукти от първа необходимост.

"Взимаме и си ги връщаме, какво да правим, ние сме беден край", коментира Антоанета Йорданова, описвайки затворения кръг на задлъжнялост, който функционира независимо от номинала на банкнотите.

Адаптация на дефицита

Продавачката Кирилка Сергеева разкрива механизма на "евроверсията". По думите ѝ, тефтерите се водят с математическа точност, като преходът към новата валута е станал плавно, но неизбежно. "Повечето връщат в евро, защото пенсиите вече са в евро", обяснява тя.

Този микроикономически модел показва, че за голяма част от населението еврото е просто нова разчетна единица за старите дългове. Възрастните хора, като 87-годишната Енефка Младенова, разчитат на по-младите поколения за техническата част от обмяната на останалите левове, но икономическата логика на ежедневието им остава непроменена.

За малкия бизнес в региона приоритетът не е валутният курс, а събираемостта на вземанията. "Ако дадат левове – връщат в левове, ако дадат евро – връщат в евро. Важно е да връщат", обобщава Сергеева. Това прагматично отношение подчертава, че в условията на ниска ликвидност, доверието остава по-важно от валутата.