Не ни трябват пари, дарете ни материали, ние имаме хора, които ще направят ремонт, призова кметът на селото

След близо две десетилетия усилия и с помощта на анонимен благодетел, жителите на русенското село Бъзън си върнаха сградата на местното училище, съобщават от БНТ. Вековната постройка, която е затворена преди 18 години, в момента е в процес на прехвърляне към Община Русе, за да може местната общност да кандидатства за европейско и национално финансиране и да я превърне в модерен център за деца и родители.

Краят на една дълга битка

Основното училище „Свети свети Кирил и Методий“ в Бъзън затваря врати преди близо две десетилетия след решение на тогавашната администрация в Община Ветово. Малко след това постройката е продадена на частни лица. Следват години на обществени кампании и упорити опити от страна на местните жители да си върнат контрола над образователната институция. Развръзката идва наскоро, когато анонимен дарител откупува имота и го предоставя за нуждите на селото.

„Ключът е в нас и са ни дали пълна свобода да го ползваме и да го стопанисваме. В момента текат процедурите по прехвърляне официално към Община Русе, за да може вече и официално да кандидатстваме по проекти за ремонт на сградата“, обяснява кметът на село Бъзън Василена Цанкова.

Доброволен труд вместо пари

Годините без адекватна поддръжка са оставили сериозни поражения върху фасадата и вътрешните помещения. Въпреки това местните са категорични, че с общи усилия ще се справят с възстановяването.

„Ние знаем, че няма да стане отново Общообразователно училище, прекалено голяма е бюрокрацията за това. Мечтата ни е да го ремонтираме и да стане център, където се събират не само деца, но и майките на тези деца. Не ни трябват пари, дарете ни материали. Ние имаме хора, които ще свършат ремонтите. И децата на Бъзън отново ще си имат своята сграда“, допълва Цанкова.

Откриване на забравени съкровища

Докато текат административните процедури, сградата вече изпълнява новата си роля. Днес в една от класните стаи отново има живот – близо 30 деца посещават безплатна лятна занималня. Докато чистят и подреждат, те се натъкват на артефакти от близкото минало.

За Сайпър, който живее в Белгия, но прекарва лятната си ваканция при своята баба в България, допирът до старите ученически пособия е истинско приключение. „Трябва да се ремонтира. Направили са хубави неща, да четем, да правим математика, интересно ми е!“, споделя момчето.

Мерт, който учи в съседно населено място, описва преживяването като пътуване в машина на времето. „Като вляза вътре в училището, си го представям, че има учители, ученици, че са в час, че са в междучасие, играят си на двора. Разглеждахме стари списания. Учим, правим преразкази, четем“, разказва той.

Възпитателят Виктория Кънчева потвърждава, че ентусиазмът на децата е огромен. „Намерихме стари дневници, учебници. Най-ценното, което намерихме са картите. С тази дигитална ера те нямат достъп до тези карти, с които ние сме работили. За тях това да чистят е да намериш съкровища“, категорична е тя.

Така, въпреки че класическият училищен звънец може би никога повече няма да удари, вековната сграда в Бъзън получава своя втори шанс да бъде сърцето на общността.