Слаб контрол и недостатъчни стандарти позволяват на незаконните хосписи да продължават да функционират

Разкритията от последните дни за ужасяващите условия в нелегалните домове за възрастни хора в село Ягода, Говедарци и Варна шокираха обществото. Зад потресаващите случаи на малтретиране и нечовешко отношение към възрастни хора обаче се крие една добре позната и отдавна работеща схема, която институциите сякаш не могат или не желаят да спрат.

По данни на социалното министерство държавата финансира 82 дома за възрастни хора в страната, които се управляват от съответната община - това са малко над 8800 места. Частните домове за възрастни са 108 като капацитетът им е под 6 хиляди души. Тези цифри са крайно недостатъчни за застаряващото население на България, където търсенето на подобни услуги постоянно нараства.

"Социалното министерство обикновено изчаква да дойдат сигнали или да се случи инцидент, я пожар или насилие и тогава се действа по метода след дъжд качулка", заяви в ефира на БНТ Вихрен Христов, председател на Националната асоциация на домовете за възрасти хора.

Схемата, която позволява на нелегалните домове да функционират с години, е проста - първоначално се регистрират като домове за възрастни хора, а след това доброволно се отказват от лиценза си и продължават да работят като "стаи под наем". Така те избягват регулациите, контрола и стандартите за качество, които се изискват от лицензираните заведения.

Законови вратички и слаб контрол

Основният проблем е, че тези домове не подлежат на регулация от регионалните здравни инспекции (РЗИ), тъй като на езика на правото това са частни имоти. Те не се вписват и в регистъра на обекти с обществено предназначение, поради което не подлежат на проверки по силата на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Още по-тревожно е, че осъществяването на такава дейност без лиценз не е криминализирано, а се третира като административно нарушение със символични глоби. Собствениците могат да бъдат осъдени само ако се докаже конкретно престъпление като малтретиране или измама.

"Ако попаднем на случай в София като този в Стара Загора, не може да привлечем никого към наказателна отговорност, само защото има незаконен дом – такова престъпление не съществува", коментира заместник-градският прокурор на София Десислава Петрова.

Недостатъчни стандарти и липса на информация

От 2020 година, за да работи законно един частен дом за възрастни хора, трябва да има лиценз. Със създаването на новата Агенция за качество на социалните услуги (АКСУ) и новия закон според МТСП се въвежда по-строг контрол. Стандартите за качество са определени в Наредбата за качество на социалните услуги. Според експерти обаче те не са достатъчно конкретни.

"Разбира се, че има механизми за контрол, въпросът е доколко ефективен е той, защото ако контролът съществува само на хартия, и няма практическа реализация, реално няма контрол", подчертава адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

Голям проблем е и липсата на достъпна информация за гражданите. Както адвокатът Калина Михайлова посочва: "Необходим е навременен превантивен контрол. Това е първото нещо, което трябва да бъде сложено категорично на масата за дискусии".

Системни проблеми изискват системни решения

Експертите предлагат няколко мерки за решаване на проблема - криминализиране на дейността по предоставяне на социални услуги без лиценз, създаване на ясни и конкретни стандарти за качество, подобряване на контрола и увеличаване на капацитета на държавните и общинските домове.

Д-р Вихрен Христов, председател на Националната асоциация на частните домове за възрастни хора в България, призовава за картотекиране на всички домове за възрастни хора в страната: "Тогава на фона на легалните домове ще изпъкнат нелегалните".