Държавата предлага преместване в провинцията, близките недоволстват

Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) отне лиценза на частен дом за възрастни хора в София заради административни несъответствия, предизвиквайки остра реакция сред близките на настанените. На 24 февруари социални работници започнаха процедура по преместване на пациентите, въпреки че 14-дневният срок за обжалване на заповедта все още не е изтекъл.

Бюрокрация срещу човешко здраве

Вместо да осигури подкрепа за подобряване на условията, държавата избира най-радикалната мярка – затваряне на функциониращо заведение. Повечето констатирани нарушения са изцяло документални. Показателен е фактът, че институциите изискват решения от ТЕЛК за неподвижни 90-годишни пациенти с деменция, отказвайки да признаят наличната им медицинска документация. Глоба от 7000 лева вече е наложена на заведението по този казус.

"Близките казват: На 90 години как ще ги водя в ТЕЛК? Те са неподвижни. Всички имат медицинска документация, но това не се признава", заяви д-р Даниела Бойковска, ръководител на дома, цитирана от БНР.

Тя допълва, че сградата е паметник на културата, което прави физически невъзможно изграждането на асансьор за трудноподвижните хора, макар че са осигурени рампи. Социалното министерство до момента не е оказало никаква методическа помощ на центъра за реорганизация на средата.

Изселване в провинцията

Абсурдът се задълбочава от факта, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) не може да предложи адекватна алтернатива в столицата. Свободни места в държавни и общински домове в София липсват, което принуждава институциите да търсят варианти в отдалечени градове като Русе или Силистра. Това на практика означава принудително разделяне на възрастните хора от техните семейства.

От АСП отказват конкретна информация къде ще бъдат настанени нуждаещите се. В писмена позиция те заявяват, че българското законодателство не предвижда принудително настаняване и услугите се предоставят според личния избор. Тази формулировка удобно прехвърля цялата отговорност и финансова тежест върху семействата, без да се отчита рискът за здравето на възрастните от рязката промяна.

Доволни пациенти срещу административен натиск

Парадоксално, но близките на настанените протестират категорично срещу затварянето на дома и определят грижите като отлични. Разликата между административните изисквания и реалните нужди на хората е поразителна.

"Оказват се здравни грижи на високо ниво. Майка ми е в добро състояние, включително и емоционално", коментира Марина Игнатова, чиято майка е настанена в заведението.

Друг роднина, Георги Костов, споделя горчивия си опит от други заведения: "Тя е онкоболна и с деменция. В предишен хоспис отношението към нея беше отвратително. Тук си е на мястото. Обгрижват я, къпят я, дават ѝ лекарства".

Санитарят Веска Величкова потвърждава семейната атмосфера: "Гледаме болните, уважаваме ги. Хората ни познават. Разхождани са, играем с тях отвън. Имам желание да си запазим работата, да си гледаме хората".

Затварянето на дома оставя семействата в безизходица – те трябва да избират между непосилно скъпи частни алтернативи или изпращане на близките им в държавни институции далеч от дома. Въпросът кой печели от елиминирането на достъпна социална услуга в София остава отворен, докато цената за това бюрократично решение ще бъде платена със здравето на най-уязвимите.