Защо българите недолюбват пиесата "Оръжията и човекът"?

0
Корените на творбата на Бърнард Шоу избуяват в Русе
Корените на творбата на Бърнард Шоу избуяват в Русе Снимка: Facebook / Пощенска картичка от 1963 г, колекция Йовчо Стоянов

Корените на творбата на Бърнард Шоу избуяват в Русе

Новината, че холивудската знаменитост Джон Малкович ще постави през ноември т.г. в Народния театър пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, предизвика нервни емоции у редица нашенски ценители на драматичното изкуство и не само на него, пише Телеграф. Те смятат, че пиесата е скандална и обругава нравствените ценности на българите.

По това становище може да се спори, защото малко хора са чели творбата – писана през 1894 г. и преведена на български от Стоян Чапразов и Райко Чапразов през 2018 г. Така или иначе пиесата е недолюбвана от българите. Според Мария Тодорова пиесата е поставена в Петрич през 20-те години на XX век и представлението е провалено от дейци на ВМРО. Предполага се, че е любителски превод, вероятно от друг език. На 11 юни 1921 г. пиесата на Шоу под заглавие „Героите“ е играна на немски в Шьонбрун в постановка на виенския Бургтеатър.

Българските студенти буйно протестират и настояват да не се играе. Към тях се присъединява и управляващият българската легация Панчо Дорев. В резултат на това пиесата е свалена от репертоара на театъра, но с успех се играе в Париж и Берлин. Шоу не се вълнува много от тия реакции. Роден е през 1856 г. в Дъблин, столицата на Ирландия. Започнал от нищото – дребен чиновник в кантора – стига през 1925 г. до Нобеловата награда за литература, но отказва паричната премия. Силно критичен към родината си – казва, че е роден в една сравнително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени много националния героизъм. Допълва, че за повечето хора ирландците са или пияници, или клоуни. Тъкмо за да не умре от глад, предпочел да стане клоун.

Действие

Премиерата на „Оръжията и човекът“ е на 11 април 1894 г. в лондонския театър „Авеню“ и се играе 50 пъти в следващите няколко седмици. Действието се развива в края на ноември 1885 г. в малко градче край Драгоманския проход. Българите са удържали славна победа над сърбите край Сливница, заслуга за което има и Сергиус Саранов, офицер от българската армия. Тази новина предизвиква буйна радост в дома на Катерина, нейния съпруг Петков и дъщеря им Райна. Майор Сергиус Саранов е годеник на Райна. Семейството е заможно. Тяхната къща е единствената, която има два ката, прозорци и вътрешни стълби. Притежават единствената библиотека в България и още нещо много рядко и важно – електрически звънец, за да извикат прислугата – хубавелката Лука или Никола. Макар че семейството живее в дълбоката провинция, се стреми да бъде сред „цивилизованите хора“. Всяка година ходят в Букурещ за оперния сезон и прекарват по цял месец във Виена.

В хода на пиесата Катерина и съпругът ѝ Петков водят закачлив разговор, който нагорещява страстите с виждането на Шоу за хигиенните навици на българите – употребата на сапуна и водата. Катерина се оплаква, че има обичайното възпаление на гърлото. Петков отвръща, че това е, защото всеки ден си миела врата и допълва: „Не са на добро тези нови обичаи. Всичко това миене не може да е добре за здравето, не е нормално. Имаше един англичанин в Пловдив, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е неправо смешно.“

Неочаквано в къщата нахлува швейцарецът Блънтчли – професионален войник, воювал на страната на сърбите, защото първи тях среща на път от Швейцария. Бил артилерист и борави с картечница. Напуснал фронта и търси подслон в този дом. Странното при него е, че в джобовете си вместо патрони носи шоколад, но последното парче е изял преди няколко часа. Райна веднага му поднася кутия с бонбони, в която са останали само три. В хода на разговорите Блънтчли се изказва снизходително за българската армия: „Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“. Неочаквано получава известие, че баща му е починал и той става наследник на огромно богатство. B хода на действието Блънтчли предлага на Райна да се ожени за него, а на Никола да стане управител на негов хотел, но да знае да говори френски или английски. В духа на красивата приказка Сириус ще спечели сърцето на прислужницата Лука.

Подробности

А сега да видим как е написана пиесата. Първоначално Шоу нахвърля текста, като оставя много празни места – не уточнява мястото на действието и имената на действащите лица. Обръща се за помощ към Сидни Уеб, виден социалист и бивш министър. Той го насочва към Сръбско-българската война. Руски емигрант го запознава с морския офицер лейтенант Еспер Александрович Серебряков, командир на българската Дунавска флотилия и Морска част в Русе от 28 декември 1885 до 9 август 1886 г. Именно той му разказва впечатленията си за живота, бита и нравите на българите. Кратки данни за житието му са скицирани от доц. Атанас Панайотов, а спомените за войната са обнародвани от Мариана Бърчева.

В Русе Серебряков пристига по покана на Владимир Луцки, командир на парахода „Голубчик“ и герой от Сръбско-българската война. Еспер е роден през 1854 г. в Санкт Петербург. Баща му е инженер, работил по построяването на жп линията Санкт Петербург – Варшава. Завършва Морското училище в родния си град. Членува във военната организация „Народна воля“ и участва в подготовката на покушението на император Александър II на 13 март 1881 г. Емигрира в Париж и сътрудничи на списание „Вестник на Народна воля“. Участва в пренасянето на нелегална литература в Русия. Групата около него се обрича на хроничен глад, за да изпращат пари на своите другари в Русия.

Еспер заболява и отива в Швейцария да се лекува. Тук се жени за Екатерина Тетелман и става швейцарски гражданин под името Едуард Николаевич Бланк. Скоро след това получава писмо от Луцки, който му съобщава, че има предложение от българското правителство да поеме командването на Дунавската флотилия. Приема поканата и по обиколен път през Австрия и Румъния пристига в Русе. Серебряков е назначен със звание лейтенант и освен на флотилията е и командир на княжеската яхта „Александър I“.

Бланк е с тих характер, спокоен и разумен. Особено внимание обръща на подготовката на личния състав. За първи път във флотилията се изготвя седмично разписание. В началото на 1886 г. замисля изграждане на военно пристанище в Русе, като за целта получава разрешение да използва камъните от турското укрепление на брега на Дунав. Поради липса на пари начинанието остава на хартия.

Батенберг

След детронирането на княз Батенберг на 9 август 1886 г. Серебряков предава командването на флотилията на капитан Панайот Ангелов и напуска България. Първоначално живее в Париж, после се установява в Лондон. След 1905 г. прекарва три години във Финландия. Завръща се в Санкт Петербург и сътрудничи на „Вестник знания“ с преводи от френски и английски. След Февруарската революция участва в редактирането на есерския вестник „Народ“, но след Октомврийската революция става научен сътрудник в Историко-революционния архив. През 1920 г. излиза неговата книга „Революционеры во флоте. Из воспоминаний“. Умира на 13 март 1921 г.

Злополучната пиеса „Оръжието и човекът“ съвсем не попречва на Шоу да присъства трайно с други негови творби в репертоара на българска сцена, особено в Народния театър. През 1913 г. с „Цезар и Клеопатра“, през 1919 г. с „Кендида“, 1924 г. с „Андрокъл лъвът“, 1934 г. със „Свети Йоан“, 1939 г. с „Ученикът на дявола“, 1946 г. с „Професията на госпожа Уорън“, 1962 г. с „Кендида“, 1980 г. с Майор Барбара“, 1989 г. с „Кендида“ и 1998 г. с „Пигмалион“.

В русенския театър „Сава Огнянов“ през 1940 г. Шоу е представен от „Ученикът на дявола“, през 1947 г. с „Пигмалион“, през 1966 г. с „Цезар и Клеопатра“, играна и през 1968 г., и през 2010 г. с „Шоколадовият войник“ (“Оръжията и човекът“).

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 4
    2
    Какво като е на Шоу
    Няма как да се хареса нещо, написано с антибългарски "констатации", особено за българската армия.Такова унизително отношение лъха/вони към българина.
  • 1
    1
    стар русенец
    още се носят легенди за постановката Пигмалион в Русенския театър и превъзходното изпълнение на Царева Беева в ролята на Илайза Дулитъл
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

Как да вбесите мъжа си?
Изчакайте го да изпревари с мъка 16 ТИР-а и тихо кажете, че ви се пишка!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари