Традицията повелява палене на нов жив огън

Според информация от телевизия NOVA, в периода от 15 до 17 юли българите отбелязват традиционните Горещници, като спазват редица древни ритуали за предпазване на дома и реколтата от унищожителни пожари. Трите дни са наситени с поверия, свързани със силата на огъня, пречистващите свойства на водата и гадаенето за предстоящата зима.

Древен произход и почитани светци

„Почитането на Горещниците има древен произход“, обяснява етнологът Антоанета Титянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. В народните представи природата и нейните стихии оказват пряко влияние върху човешкия живот. Докато зимните празници са обвързани предимно с водата, през лятото основна роля има огънят, който едновременно дарява топлина, но може и да унищожава. Месец юли често е наричан от народа Червен, Цървеник и Горещляк.

Православната църква също отбелязва празниците. На 15 юли се почитат светите мъченици Кирик и Юлита, на 16 юли – свети мъченик Атиноген и света мъченица Юлия. На 17 юли е празникът на света великомъченица Марина Антиохийска, известна във фолклорната традиция като Марина Огнена. Тези дни се честват особено тържествено от занаятчиите, чиито професии зависят от огъня – ковачи, хлебари и грънчари.

Ритуали с огън и предпазни мерки

Един от най-важните обичаи засяга домашното огнище. На първия ден от празниците то умишлено се загасява. На втория ден не се пали абсолютно никакъв огън, а на третия се създава така нареченият „нов“ или „жив“ огън. Ритуалът се извършва в центъра на селото, където двама братя близнаци или мъже с еднакви имена търкат клони от липа, леска или хвойна до появата на пламък. Всяко семейство отнася част от него у дома, за да го пази до следващата година.

За да не предизвикат гнева на огнената стихия, хората спазват строги забрани. Жените не перат, не шият и не извършват домакинска работа. Вярва се, че човек, облякъл дреха, ушита по време на Горещниците, е застрашен от болести. Напълно забранена е и работата на полето – не се жъне, не се копае и не се коси, за да не изгори реколтата.

Лечебната сила на водата

Освен огъня, важно място в обичаите заема и водата. Предците ни вярвали, че през тези три дни тя придобива пречистваща и лечебна сила, а самата света Марина е почитана като лечителка. За здраве хората се потапят по три пъти във вода през всеки от дните, като масово посещават минерални извори и реки.

В различните краища на страната Горещниците носят различни имена. На някои места се наричат Блъсъци, заради вярата, че огънят слиза от небето чрез гръмотевици. Среща се и името Германовци в чест на свети Герман – повелител на градушките. В Северна България са познати като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Народът използва празниците и за дългосрочни метеорологични прогнози – първият ден показва какво ще е времето през декември, вторият отговаря за януари, а третият предвещава февруари.