Празникът бележи края на летните Горещници

Православните християни отбелязват паметта на Света великомъченица Марина, наричана в българската традиция Огнена Марина. Празникът се чества на 17 юли, като бележи кулминацията и края на трите най-топли дни в годината, известни като Горещници, и е съпроводен с палене на лечебни огньове за предпазване от болести в цялата страна.

Властелинка на небесния огън

В българските народни вярвания светицата е повелителка на огъня и закрилница на нивите, реколтата и земеделския труд. По информация на NOVA, народните традиции я свързват със стихиите и я почитат като пазителка от пожари, гръмотевици и природни бедствия. Празникът се пада в третия ден от Горещниците, посветени съответно на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.

Според старите поверия, първият и третият горещник се спазват най-строго. Смята се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, поради което земеделската работа на полето и женските ръкоделия са напълно забранени.

Основен ритуал на празника е паленето на жив огън, който хората прескачат за здраве и късмет. От свещените пламъци се взема жарава за запалване на новото домашно огнище, което да носи благополучие през годината. Вярва се също, че около празника на Света Марина водата придобива лечебна сила, а къпането в топли извори предпазва от болести. С празника традиционно започва и периодът на летните седенки за младите.

Християнската мъченица от Антиохия

Църковните текстове описват житието на светицата в средата на трети век. Според БНР, Света Марина е родена в Антиохия Писидийска (на територията на днешна Турция) в семейството на езически жрец. Тя се запознава с християнската вяра от своя слугиня и е кръстена тайно на 12-годишна възраст.

Когато отказва да се отрече от вярата си и да сключи брак с местния владетел Олимврий, младото момиче е подложено на жестоки изтезания. По време на гоненията срещу християните, Света Марина е обезглавена на 16-годишна възраст. Заедно с нея мъченическа смърт намират още 15 000 души, като мощите ѝ са пренесени в Константинопол, където остават до превземането на града от кръстоносците.

Светите места в България

Името на Света Марина носят множество храмове и манастири в цялата страна, като светицата е особено почитана в Русенска област. Манастирът край русенското село Каран Върбовка е посветен именно на нея. В района на Тутракан празникът се отбелязва в девическия манастир и край изворите на параклиса в село Сяново.

Велико Търново се гордее с храм, посветен на светицата и изграден от майстор Колю Фичето. В митрополитската катедрала в Пловдив се съхранява част от мощите на великомъченицата.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Марин, Марина, Маринела, Маринка и Маринчо.