Здравното министерство отчита нужда от нови достъпни услуги

В България приблизително 16,4% от населението живее с някаква форма на психично разстройство, съобщават от Министерството на здравеопазването. Тревожната статистика, според която на практика всеки шести човек у нас е засегнат от подобен проблем, е публикувана по повод Световния ден на психичното здраве, отбелязван традиционно на 10 октомври.

Втората водеща причина за увреждания

Психичните заболявания са втората най-честа причина за години живот с увреждане в страната ни. В световен мащаб проблемът засяга над един милиард души, като най-разпространени остават депресивните и тревожните състояния.

През 2026 година кампанията на Световната здравна организация протича под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Основната цел е хората, преминали през подобни състояния, да бъдат включени активно във формирането на политики и предоставянето на здравни услуги. Институциите признават, че личният опит на пациентите е важна форма на експертиза, която често бива пренебрегвана.

Бавна деинституционализация и принудително лечение

Специален фокус в глобалните усилия е преминаването от изолация в дългосрочни психиатрични институции към качествени услуги, ориентирани към човека и базирани в самата общност. Този процес обаче се движи изключително бавно. Към момента едва 9% от държавите по света са завършили напълно деинституционализацията, а над половината все още са в съвсем начален етап.

Статистиката показва, че 49% от регистрираните приеми в психиатрични болници са принудителни, а близо една четвърт от пациентите остават в лечебните заведения за повече от година, изолирани от своите семейства.

Пациентите като равноправни партньори

Данните от „Атлас за психичното здраве 2024“ на Световната здравна организация сочат, че привличането на пациенти към процеса на вземане на решения не е стандартна практика за голяма част от държавите. Едва 37% от анкетираните страни включват хора с личен опит в обучението на здравните работници, а 59% посочват, че националното им законодателство е разработено след консултации със засегнатите лица.

От българското здравно министерство заявяват, че ще продължат работата по подобряване на достъпа до качествена помощ, ранната превенция и защитата на човешките права в системата на психиатричната грижа.