Новото парламентарно мнозинство след разрива в управленската коалиция може да прекрои държавните финанси до опасни размери

По-измъчен бюджет държавата никога не е имала, пише СЕГА

Първо, влезе в сила чак от 1 април, като далеч преди това управляващата коалиция обяви, че истинските финанси на държавата ще станат ясни от 1 юли. После четирите управляващи партии започнаха да се надцакват с предложения за актуализация, кои от кои по-популистки, докато след протяжни среднощни експертни и коалиционни съвети се роди компромисният законопроект с пакета антикризисни мерки. След излизането на ИТН от коалицията миналата седмица до последно актуализацията на бюджета на първо четене в парламента висеше на косъм. А в какъв вид ще се появи окончателният вариант е пълна загадка.

Защото след разпадането на управленската коалиция има ново мнозинство в парламента. Партиите от опозицията и ИТН вече декларираха, че за второто четене на актуализацията са приготвили доста поправки и потриват доволно ръце.

Политическите сили няма да пропуснат шанса да използват слабостта в управлението, за да прокарат различни данъчни отстъпки или нови харчове, с които да трупат точки пред електоратите си, предвкусвайки скорошни избори.

И досущ като един Франкейнщайн е възможно да сътворят бюджетно чудовище, което сериозно да застраши финансите на държавата.

"Има голям риск за бюджета, ако преди второ четене завалят предложения за милиарди левове нови разходи", призна тези дни Владислав Панев от "Демократична България". Той все пак се надява да се сформира парламентарно мнозинство за разумни предложения, включително и от опозицията.

От ДПС първи обявиха, че може и да не подкрепят актуализацията на първо четене, но при второто ще настояват да се добавят значителни допълнителни плащания - например за земеделските стопани. А ДПС вече веднъж направи показно как може да се взривят финансите на държавата - при актуализацията на миналогодишния бюджет през есента те провокираха ГЕРБ и БСП и заедно гласуваха драстично по-висока минимална пенсия, както и двойно по-висока ковид добавка от 120 лв., с което на практика саботираха законопроекта на служебния кабинет. Тъй като в бюджета нямаше предвидени разходи за новите по-високи пенсии, депутатите все пак гласуваха отсрочването им за последните дни на 2021 г.

Доскорошните партньори в коалицията - ИТН, също се готвят да внесат редица корекции в бюджета между двете четения. Почти на финала на преговорите в коалицията депутатите от партията на Слави Трифонов, силно обидени, обявиха, че нито едно тяхно искане не е намерило място в антикризисния пакет. Нещо повече - не е било дори обсъдено в поредицата експертни и коалиционни съвети, което означава, че няма и разчети за разходи и ефекти. Едва на една от последните сбирки в Министерския съвет депутатите Любомир Каримански и Станислав Балабанов представиха пред журналисти списък от дузина антиинфлационни мерки, по-голямата част от които останаха извън правителствения законопроект.

По всяка вероятност ИТН ще ги внесат отново в Народното събрание. Сред тях са сериозни данъчни промени, като въвеждане на необлагаем минимум за доходи до 500 лв., по-нисък 5% ДДС за плодове и зеленчуци, освобождаване от корпоративен данък за стартиращи фирми и при реинвестиране на печалбата, преотстъпване на 2.5% от данъците върху доходите за общините.

Интересно ще бъде дали БСП ще подкрепи необлагаем минимум - нещо, за което левицата настоява от години.

Ако има някой доволен от антикризисния пакет, заради който се актуализира бюджетът, то това е БСП.

Левицата припозна всички мерки в него като свои

- като се почне от увеличението на пенсиите от 1 юли с 10% плюс включването на добавката от 60 лв. и планираното преизчисление от 1 октомври, та се мине през по-големите данъчни отстъпки за деца и намаляването на ДДС за ток и парно и 0% за хляба.

"Демократична България" засега не е отправила претенции. Десните са доволни, че са отразени двете им предложения за подпомагане на бизнеса - вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС и намаляване на лихвата при просрочия.

ГЕРБ твърдо заявиха, че няма да подкрепят актуализация на бюджета нито на първо, нито на второ четене. "Най-добрата актуализация е оставката на правителството", каза лидерът Бойко Борисов и прогнозира крах във всеки един сектор в следващите две години, ако предложените корекции бъдат приети. По-конкретната им критика към момента е срещу увеличаване на държавния дълг с нови почти 3 млрд. лв.

И от "Възраждане" нямало да подкрепят бюджет, "който задълбочава задлъжнялостта на България". "Ако паднат допълнителните 3 млрд. дълг, ще подкрепим бюджета. Но те няма да го направят, защото не им излизат сметките", коментира Костадин Костадинов. "Възраждане" вероятно ще поднови исканията си да отпадне напълно ДДС за всички храни от малката потребителска кошница, за лекарствата и медицински изделия, за тока и парното за бита. Законопроектът им с тези изменения бе отхвърлен само преди месец в пленарната зала. Така и не стана ясно какви загуби от данъчни приходи ще струва това, но тогава ГЕРБ-СДС и ДПС гласуваха "за", а ИТН - "въздържали се". Какво ли ще се случи сега?

Предусещайки наближаващи предсрочни избори, партиите в парламента ще бъдат по-склонни да откликнат на нестихващите искания за по-големи компенсации и възнаграждения в редица сектори. Медицински специалисти, полицаи и надзиратели вече излязоха на протести за по-високи заплати. Отделни министри и ведомства също натискат за по-голям фонд "Работна заплата". Синдикатите настояват за 760 лв. минимална работна заплата от 1 юли. Бизнесът не спира да търси лоби за удължаване до края на годината на помощите за покриване на високите сметки за ток и газ и за запазване на персонала. Парламентът ще бъде принуден също така да реши най-после проблема с неразплатеното пътно строителство за милиарди левове, което бе причината и за разпада на коалицията.

На този фон все повече икономисти и финансисти изказват мнение, че провал на актуализацията на бюджета от 1 юли ще донесе повече позитиви, отколкото негативи. Най-вече защото държавата ще спести на всички данъкоплатци неразумни и с неясен ефект разходи, представени като антиинфлационни мерки. Като например премахването на ДДС за хляба, защото няма да се отрази съществено на джоба на хората и единствено ще остави повече пари в производители и търговци (те вече надуха цените на хляба с близо 10% през май в очакване на 0% ДДС от 1 юли). Или пък спорните 25-те стотинки отстъпка от литър бензин, които само ще вдигнат потреблението на българите с по-високи доходи.

"Без актуализация правителството ще е принудено да харчи за нови мерки чрез икономии в други пера и така ще бъде стимулирано да ускори реформите", казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Що се отнася до пенсиите, икономистът припомня, че вече е заложен 6.1% ръст от 1 юли, а оттам нататък е по-добре правителството да подкрепя възрастните хора според нуждите им, като одобрява временни добавки, без да се налага актуализация на бюджета.

Критика търпят и продължаващите програми за субсидиране на бизнеса. Пандемията не може да се използва повече за извинение, а реалностите на енергийния пазар в Европа трябва постепенно да се приемат и да се търсят нови бизнес модели.

Финансисти и икономисти виждат опасността бюджетът да бъде сериозно прекроен, така както се случи при актуализацията през миналата година. "Рискът да се получи същото като през 2021 г. - да не можем да контролираме публичните финанси през 2022 г., е абсолютно осезаем и в момента", коментира бившият заместник финансов министър Любомир Дацов. Според него инфлация от този вид се бори със свиване на разходи до възможно най-нисък бюджетен дефицит.