Бивш учител по биология и младежи от Азия се трудят рамо до рамо с българи

Мебелна компания от Русе се превърна в пример за глобализация на трудовия пазар, като осигурява препитание на 48 души от седем различни държави. В условията на остра липса на квалифицирани кадри в региона, бизнесът все по-често разчита на внос на работна ръка от далечни дестинации като Филипините, Бангладеш и Нигерия, стана ясно от репортаж на БНТ.

Според националната статистика най-много чуждестранни работници у нас идват от Узбекистан, Турция и Киргизстан, но в дунавския град географията е още по-екзотична.

Мечта за по-добър живот

Майкъл Оливерас от Филипините е един от новите жители на Русе. Неговата трудова биография започва в родината му със заплата от едва 200 долара. След разочароващ опит в Катар, където въпреки обещанията получава ниско възнаграждение, той избира България, за да издържа семейството си.

"Заплатата ме устройва, спестявам 600 евро, които пращам във Филипините. Харесва ми, че работя само 5 дни в седмицата", споделя Оливерас.

Историята на 23-годишния Тамим Тоухидул от Бангладеш е сходна. Младежът работи в мебелния цех и настоява за извънредни смени, за да максимизира доходите си. Разликата в стандарта на живот е основният му мотив.

"Тук животът по-добре от Бангладеш. Последна работа – продавач дрехи, един месец – 300 лева. Там един хляб, един лев. Тук харча 300 лева, а останалите ги пращам в Бангладеш", разказва Тамим.

Сред работниците е и Брайт Чинимерела Ебере от Нигерия, който е бивш учител по биология.

Въпреки че обича професията си, икономическата принуда го води в производственото хале в Русе, за да помага на петчленното си семейство.

"Тук всички хора са приятели. Български много труден, всеки ден уча 20 думи", признава бившият учител.

Бюрократични спънки и интеграция

Наемането на работници от трети страни не е по-евтино за работодателите, но често е единственият вариант за запазване на производствения капацитет. Освен заплатите, фирмата поема разходите за настаняване и храна.

"Осигуряваме им подслон, те не заплащат общежитието, нито сметките, осигуряваме ваучери за храна. Изпитвахме трудности да вземем хора от Непал, Бангладеш и Индия, защото процедурите се удължиха изключително много, над 1 година", обясни Христо Дъров, мениджър "Човешки ресурси" в компанията.

Първоначалното притеснение сред българските служители бързо е отстъпило място на колегиалността.

"Останалите работници бяха изплашени, че някой ще им открадне работата, по друг начин си мислеха някакви неща. С наша помощ ги приемат добре", коментира Калоян Брайков, директор на производството. Той допълни, че чужденците са изключително мотивирани и винаги "на линия", тъй като са далеч от семействата си и основната им цел е работата.