От КТ "Подкрепа" настояват за драстично увеличение на щатните бройки за ресурсни учители

Политиката за приобщаващо образование в България е претърпяла пълен провал през годините, а тежестта от неработещата система пада изцяло върху редовите преподаватели. Около тази теза се обединиха от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", които настояват за спешна промяна в модела на финансиране и назначаване на допълнителни специалисти в училищата.

Според синдикалистите, за да се реши проблемът с интеграцията, държавата трябва да осигури огромен финансов ресурс за наемане на ресурсни учители на пълен работен ден.

"Трябва да намерим на тези деца място в училище", заяви Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование", цитиран от телевизия "КИС 13". Той обясни, че настоящият лимит от трима ученици със специални образователни потребности (СОП) в един клас масово се надвишава, което блокира нормалния учебен процес.

Синдикални искания срещу бюджетни реалности

От КТ "Подкрепа" искат държавата да гарантира по един ресурсен учител за всяко дете или поне за група от трима ученици, при това на пълен работен ден, а не за няколко часа седмично. Подобна мярка би изисквала десетки милиони лева допълнително от държавния бюджет за разширяване на щатните разписания в училищата, както и намирането на хиляди нови квалифицирани специални педагози – ресурс, с който системата в момента не разполага.

Родителски отказ и училищна сегрегация

Сериозен структурен проблем се оказва и липсата на диагностика. Законът изисква изрично съгласие от родителите, за да бъде обследвано едно дете от специалисти. Много семейства обаче отказват от страх от стигматизация.

Когато детето няма официален статут на ученик със СОП, държавата не отпуска финансиране за ресурсен учител. Така интеграцията остава изцяло в ръцете на класния ръководител, което ощетява образователния процес за останалите деца в класа.

Юлиян Петров разкри и порочна практика в образователната система, породена от преследването на висок рейтинг: "Има училища, в които директорите отклоняват такива ученици, което не е морално, но го правят с идеята да постигнат по-добри резултати."

Този феномен показва как състезателният модел при делегираните бюджети стимулира "скрита сегрегация" на по-уязвимите ученици, за да не "развалят" статистиката на елитните учебни заведения при външните оценявания.