Анна и Калъм преминават маршрут от 2 800 километра по поречието на Дунав

Двама велосипедисти от Нова Зеландия преминават маршрут от 2 800 километра по цялото поречие на река Дунав – от извора в Германия до вливането в Черно море, за да документират екологичното състояние на реката. По време на прехода си през България през август, природозащитниците се сблъскват със стряскащи последици от сушата, човешката дейност и климатичните промени, съобщават от bTV.

Началото на едно дълго пътешествие

Приключението на Анна и Калъм започва в средата на юни от Германия. Те преминават през Австрия, Унгария, Хърватия, Словакия и Сърбия, преди да достигнат българския бряг. Ежедневно двамата изминават между 80 и 100 километра в зависимост от терена и високите летни температури.

„Израснах в Германия и като дете съм карала колело по поречието на реката. И винаги съм се чудила какво има отвъд мястото, до което стигахме. Попитах Калъм дали иска да измине с велосипед цялата дължина на река Дунав и той каза: „Да“ , разказва Анна пред телевизията, малко след като двамата пристигат в Свищов.

Спътникът ѝ признава, че мащабът на начинанието първоначално му е убягнал. „Нямах представа, че това е най-международната река. Нямах представа, че преминава през 10 държави. И просто казах: „Да, да се впуснем в приключение“, и казах на всички, които познавах, че ще го направим. И тогава осъзнахме, че всъщност се заемаме с близо 3 000 километра“, споделя Калъм.

Той допълва, че горещините диктуват ритъма им на придвижване: „Ако тръгнеш в 6 сутринта и имаш време до около 11:30 сутринта, е много по-студено и можеш да изминеш много по-голямо разстояние. В момента от 11 до 12 часа е горещо до около 16 часа. Просто се бориш с природните стихии, ако се опиташ да караш.“

Екологичната криза и пресъхващото корито

Освен от любопитство, колоездачите са водени от силна природозащитна кауза. Тяхната цел е да разкажат в документален филм какво се прави за възстановяването на реката и как човешката дейност е променила облика ѝ. Реалността обаче ги изненадва неприятно – вместо красивия пейзаж на пълноводната река, с всеки изминат километър ги заобикаля все по-голяма пустош.

„И двамата живеем в Нова Зеландия и живеем и дишаме с опазването на природата и околната среда. Така или иначе щяхме да се занимаваме с тези екологични въпроси, но да се озовем в тази криза, е просто... това е шокиращо“, категоричен е Калъм.

В района на град Белене гледката е особено потискаща за двамата ентусиасти. „Озовахме се близо до Белене. И човекът, с когото бяхме, ни каза: „Целият този пясък, който виждате, обикновено е река“. И можеше да се види повече пясък, отколкото вода. Виждаше се как навсякъде се образуват водорасли“, разказва Анна.

Според наблюденията на Калъм, причините са комплексни: „Очевидно има и изграждането на язовири, водочерпене за промишлеността и за битови нужди. След това тя ни заведе на друго място, където започва островът. И там имаше четири или шест товарни кораба, които просто изчакваха, защото вече не можеха да минат, тъй като нивото на водата беше толкова ниско.“

Докато преминават през страната ни, двамата научават и за необичайните находки, разкрити от отдръпването на водите. „Надяваме се да видим мамута, който са открили малко след Русе“, споделя с вълнение Анна.

Решения за възстановяване на природата

Посещението им в Природен парк „Персина“ затвърждава тревожните впечатления. Отдръпването на водата е оголило речното корито до степен, в която се виждат само черупки от миди, гниещи водорасли и напукана земя.

„Имаш чувството, че това би трябвало да е на три или четири метра под вода, а аз го гледам и е сухо. Мисля, че това е огромен контраст“, възмущава се Калъм, а Анна допълва: „Това е като образ, който наистина, наистина се запечатва, когато стоиш на мястото, което обикновено е речното корито.“

Новозеландците свързват видяното директно с глобалните процеси. „Мисля, че човешката дейност и климатичните промени донякъде вървят ръка за ръка. Някои от нещата, които правим, ускоряват климатичните промени и мисля, че това се вижда повече от всякога това лято. А най-невероятното за мен е, че сме чували подобни истории от Германия чак до България, където се намираме сега“, обобщава Анна.

Калъм прави паралел със ситуация в родината си, когато ниско ниво на местно езеро е довело до гниене на водорасли и разпространение на болести, отбелязвайки, че край Дунав усеща същата специфична миризма.

Въпреки мрачната картина, колоездачите виждат изход в природосъобразните решения. Според тях възстановяването на заливните равнини близо до естествената им форма би направило районите по-устойчиви както при наводнения, така и при екстремни суши, тъй като почвата ще може да задържа повече вода.

„Помогнем ли на реката – помагаме на всички“, е категоричното послание на двамата приключенци. След още няколкостотин километра те ще достигнат делтата на река Дунав, но признават, че най-дълбоката следа от пътуването ще остане стряскащата картина на една река, която все по-трудно намира своя път към морето.