Българският участък на реката остава в критично състояние

Нивото на река Дунав в българския участък продължава да спада, достигайки критичните минус 123 сантиметра при Русе, съобщават от bTV. Въпреки че темпът на спадане се забавя, огромният водосбор на реката изисква значителни валежи за възстановяване на водната маса и преодоляване на тежката суша.

Нужни са обилни валежи

Професор Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН коментира, че ситуацията остава сложна заради мащабите на реката.

„За съжаление, спадът на Дунав продължава, въпреки че с по-бавни темпове. Имаше по нашия участък една-две такива вълнички, така да го кажем, с по един сантиметър да се покачи нивото и след това пак надолу. За съжаление, ето и вчера пак имахме рекордно ниско ниво. При Русе беше минус 123 сантиметра. Проблемът, от една страна, е, че водосборът е голям. Той е над 800 000 квадратни километра от Централна и Източна Европа. И при това безводие са необходими изключително много валежи, за да се попълни тази водна вълна“, обяснява експертът.

По думите му, в района на Алпите вече са започнали валежи, като в следващите 5 дни на места се очакват до 75 литра на квадратен метър.

„Все пак ще даде някаква глътка въздух. Като към фронт, до края на месеца също ще има там валежи. Като някъде около 21-22-ри ще видим как ще бъде ситуацията. Те ще обхванат и централните части на водосбора. Но не се очаква да бъде някакво изключително екстремно събитие. Просто ще бъдат обаче някакви валежи. Няма да е тази суша, която беше досега“, допълва климатологът.

Той подчертава, че дългосрочните прогнози над 10 дни са винаги условни, тъй като атмосферата е турбулентна среда и промените са чести.

Спецификата на българския бряг

Българският участък на реката е силно зависим от хидротехническите съоръжения в горното течение, като комплексите „Железни врата 1“ и „Железни врата 2“. Професор Гачев посочва, че водният поток у нас не е директна функция само на природните дадености, но и на начина, по който са изградени централите по течението.

Експертът дава за пример румънската атомна централа, която се намира в участък, където след Силистра Дунав се разделя на три ръкава.

„И централата не само че не е на главния ръкав, но и е встрани – тя е на канала Дунав-Черно море. В него обаче не може да поведе директно вода от Черно море, да се повдигне нивото, и като има шлюзове, той е на различни нива. Така че общо взето се получава там нещо като един такъв задънен ръкав, който затруднява до известна степен потока на вода, но най-вече това е самият малък обем – както на канала, който е с малка дълбочина, така и на самия ръкав като вода“, обяснява той.

За разлика от румънската страна, при нас каналът е разположен на място, където реката е събрана, и на практика цялата вода преминава оттам, завършва анализа си професор Гачев.