Между смисъла на Страстната седмица и съвременните консуматорски навици

Делниците винаги са повече от празниците – така е подредил Бог нещата или такъв е просто вселенският ред и порядък. Думата "делник" произлиза от "дело", от работа, докато празникът е "празен ден", освободен от трудова дейност. Според Библията, Господ е създал света за шест дни, а на седмия си е починал.

Неделята е ден без дело, а понеделникът – идващият след почивката. Първо работим, после празнуваме. Ако не изработим, няма какво да сложим на масата, с какви нови дрехи да се облечем или как да се съберем с гости – празниците винаги са свързани с веселба и харчене.

Празнуваме, но забравяме причината

Всички празнуваме Коледа и Великден, независимо дали сме вярващи или не. Дните са обявени за празнични и трябва да бъдат "оползотворени по предназначение". За разлика от Рождество Христово, което има фиксирана дата, Възкресението се определя според Пасхата и се движи между март и май, започвайки от Лазаровден и Цветница и стигайки до Светли вторник.

Важно е да се разбере, че Страстната седмица не е безкраен празник, защото "страст" означава "страдание" – това е седмицата на мъките Христови, на страданието на Бога в името на човечеството. Фактът, че съществуват кичозни картички с надписи като "Честит Разпети петък" показва колко малко съвременният човек разбира от религиозните традиции.

"Страстната седмица не е безкраен празник просто защото в нея не се отдаваме на безподобни благи страсти, а страст е страдание," гласи текстът, напомняйки истинския смисъл на дните преди Великден.

Консуматорската страст на съвременния човек

Авторът не е религиозен фанатик, но наблюдава с критично око как в предпразничните дни хората пълнят торби и багажници със съестни и несъестни продукти, сякаш се подготвят за оцеляване. Особено характерен е образът на българите, които ще прекарат Великден в Гърция, но въпреки това си носят агнето от България.

"Като гледам всеки Божи предпразник как се пълнят торби и багажници със съестни и несъстни продукти, тъй сякаш ще спретваме необходима за оцеляване готовност на около три квартала, алчността придобива облика на многоглава хидра, бутаща три колички от хипера до пикапа с клекнали отсега гуми. Щото ний ВеликденА ще си го караме пак в Гърция, ама си носим агнето оттука," отбелязва авторът с иронична нотка.

Текстът отразява и другите човешки "страсти" – завист, гняв, мързел и останалите смъртни грехове, които се проявяват независимо от религиозните празници. "Стегната ни е душицата, на моряшки възел е вързана," пише авторът, описвайки напрежението на съвременния човек.

Правото на избор и липсата на осъждане

В заключение, текстът напомня, че според Библията и конституцията, всеки има право на избор за всеки момент от живота си. "Речено е: Не съди, за да не бъдеш съден. Съдията според нашата религия е само един," завършва авторът, посочвайки, че Бог вече е изстрадал своите страсти и е дал изкуплението, а как всеки ще се справя със собствените си житейски предизвикателства от понеделник до неделя и от неделя до понеделник – това е собствен избор.