Великден е - празник на всички празници!

Православният свят отбелязва днес своя най-велик и светъл празник – Възкресение Христово. На 12 април милиони вярващи ликуват за победата на Божия син над смъртта, слагайки край на продължилите десет седмици физически и духовни лишения по време на Великия пост.

Тържество на духа над плътта

В християнската религия Великден се нарича Празник на всички празници. На този ден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Според преданията празната гробница е видяна първо от жените мироносици, а по-късно Спасителят се явява на Мария Магдалена и на своите апостоли.

Подготовката за този момент започва десет седмици по-рано, за да може църквата да подготви вярващите за тържеството на духа над плътта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния цикъл и се нарича Страстна седмица – времето, отразяващо последните дни от земния живот и страданията на Христос. Дните след Възкресението формират Светлата седмица, носеща просветление за всички.

Символиката на празничната трапеза

По традиция през празничните дни семействата се събират, посещават се родители и кумове, за да се засвидетелства обич и почитание. Основен елемент на трапезата са червените яйца, които символизират Христовата мъченическа кръв. Най-радостен в семейството е този, чието яйце остане здраво след традиционното чукане – поверието гласи, че той ще се радва на крепко здраве през цялата година.

След дългия пост на масата задължително присъства и агнешкото месо, което олицетворява самия Агнец Божий – Христос. В миналото Великден е бил и поводът младите моми и момци да се покажат пред обществото с новите си празнични дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с традиционното "Христос воскресе".

Пътят на козунака до Русе и България

Докато боядисването на яйца е вековна традиция, присъствието на козунака на родната трапеза е сравнително ново явление с едва тристагодишна история в Европа. У нас сладкият хляб навлиза масово едва след 1920 година. Преди това българите са месили традиционни обредни хлябове, наричани "колак" или "кравай".

Историческите данни показват, че думата изобщо липсва в речника на Найден Геров от края на XIX век. Модерното печиво преминава река Дунав чрез румънски търговци, като изисканите пекарни и кафенета в Русе и София са сред първите, които започват да го предлагат на градската бохема. Постепенно козунакът се превръща в неизменен символ на празника, напълно измествайки старите рецепти.

Екипът на Dunavmost ви желае спокойствие в душите и домовете и неутолима вяра!