Законопроектът транспонира закъсняла европейска директива

Управляващата формация "Прогресивна България" предлага драстично увеличение на тавана на лихвите по едномесечните потребителски кредити чрез нов законопроект, внесен от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. Промените ще засегнат най-вече малките заеми до три минимални работни заплати, които се използват от най-уязвимите групи от обществото при спешна нужда от средства.

Драстичен скок в оскъпяването

Основните критики към новите текстове бяха отправени от депутата от "Демократична България" Мартин Димитров, който предупреди за сериозните финансови последици за потребителите.

„Прогресивна България предлага близо 6-кратно увеличение на тавана на лихвите по едномесечните кредити – от около 3,5 процента на 20 процента, а за тримесечните таванът скача близо 3 пъти – от около 11 процента на 30 процента“, посочва Димитров.

Според него става въпрос за кредити в размер до три минимални работни заплати, до които най-често прибягват гражданите, изпаднали в парично затруднение.

Проектът на Закон за потребителските кредити вече е одобрен на правителствено заседание. Чрез него се транспонира нова европейска директива, но Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията е добавило допълнителни предложения. Депутатът от "Прогресивна България" Константин Проданов мотивира промените като стъпка към подсилване на защитата на потребителите и изсветляване на сектора.

Как ще се променят сумите за връщане

Към момента годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Това означава максимална лихва от 52 процента за целия срок на кредита. Съгласно новите предложения обаче, за заеми до три минимални заплати, общият разход няма да може да надвишава размера на самия кредит.

На практика, при кредит от 1 860,60 евро, което се равнява на три минимални заплати към момента, длъжникът ще трябва да върне общо 3 721,20 евро. Досегашната регулация ограничаваше тази сума до 2 828,10 евро.

Ако заемът е за срок до един месец, лихвата ще достига 20 процента от главницата, което означава, че след месец дългът ще нарасне до 2 232,72 евро. При тримесечен срок лихвата скача на 30 процента, а сумата за връщане достига 2 418,80 евро.

В отговор на парламентарно запитване от началото на септември, министър Александър Пулев потвърждава въвеждането на горна граница на общите разходи за кредити със срок за погасяване до един и до три месеца, но не уточнява разликата между новия таван и досега действащата регулация.

Европейски изисквания и закъснели мерки

Основната част от законопроекта цели въвеждането на Директива 2023/2225 на Европейския съюз, което трябваше да приключи още в края на 2025 година. Забавянето вече предизвика стартирането на наказателна процедура от Европейската комисия.

В съответствие с европейските правила, новият закон забранява използването на медицинска информация за онкологични заболявания при сключване на застрахователна полица към кредита за период от 10 години след края на лечението. Въвеждат се и по-строги изисквания за оценка на кредитоспособността, като компаниите ще имат достъп до специализирани бази данни, макар достъпът до регистъра на хазартно зависимите лица да остава отказан.

Всички кредитори и кредитни посредници ще подлежат на задължителна регистрация. Управителите и действителните собственици на фирми за бързи кредити ще трябва да доказват добра репутация, висше образование не по-ниско от бакалавър и чисто съдебно минало за умишлени престъпления. Подобни изисквания за редовите служители обаче не са предвидени.

Забрана за подвеждащи реклами

Законопроектът предвижда строги правила за реклама на бързи кредити. Всяко рекламно послание задължително ще съдържа предупреждение, че вземането на заем струва пари. Напълно се забраняват реклами, които твърдят, че кредитът ще подобри финансовото състояние на потребителя, че чрез него ще забогатее или че конкретна отстъпка е обвързана със сключването на договор.

Очаква се законопроектът да бъде разгледан в Народното събрание, като дискусиите по него започват в парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия.