Реформи липсват в Бюджет 2026, твърди експертът

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев критикува остро липсата на структурни реформи и високия дефицит в Бюджет 2026 по време на телевизионно участие във вторник. По думите му, въпреки крещящата нужда от оптимизация на разходите, в големи системи като Министерството на вътрешните работи и съдебната власт съкращения не се предвиждат, съобщават от телевизия Bulgaria ON AIR.

Дефицит и обществена енергия

Относно спекулациите, че президентът Илияна Йотова може да наложи вето върху финансовата рамка за годината, председателят на АИКБ е категоричен, че подобни действия са загуба на време. Той обяснява, че бизнесът първоначално се е въздържал от подкрепа за бюджета, но би могъл да промени позицията си именно с цел да се избегне излишно забавяне.

"В този бюджет има много слабости, заради което ние се въздържахме от подкрепа и сега усилията трябва да бъдат насочени към това те да не бъдат допуснати в следващия бюджет", посочва Велев пред телевизията.

Според него фокусът вече трябва да бъде насочен към 2027 година. Ситуацията с държавните финанси е тревожна, като страната стартира с висок отрицателен баланс. "Ние се изхитрихме да постигнем дефицит от 7,3% и сме номер едно в целия ЕС. Тоест, ние тръгваме от 7,3% дефицит и го свеждаме до 5,7%", допълва той.

Скрити разходи и липсващи реформи

Бизнесът от години алармира за порочни практики при отчитането на публичните финанси. Велев обяснява, че реалните харчове често се маскират, като се прехвърлят за следващи периоди, докато бъдещите вземания се изтеглят предварително, за да се спазят изкуствено европейските критерии.

Председателят на АИКБ не спестява критики към политическата класа, обвинявайки формацията "Прогресивна България" в липса на управленска смелост за провеждане на нужните оптимизации.

"В МВР - няма, в съдебната система също няма. А в тези две системи отново сме номер едно в Европейския съюз по разходи за възнаграждение, като дял от БВП", категоричен е експертът, възмущавайки се, че десетки хиляди служители получават едновременно заплати, пенсии и осигуровки на гърба на бюджета. Той изразява и персонални резерви към финансовото управление на Асен Василев, както и към политиките на Бойко Борисов, свързани с присъединяването към еврозоната.

Тежестта на минималната заплата

Сериозно предизвикателство пред икономиката остава изкуственото повишаване на минималното възнаграждение, което се откъсва от реалната производителност на труда.

"За последните 3 години имаме 55% ръст на МРЗ при увеличение на БВП с под 8%, ръст на производителността от едва 4% и спад на индустриалното производство", изтъква Велев. По думите му, докато в развитите икономики на минимална заплата са между 3 и 5 процента от хората, в България този дял достига почти 40 на сто. Според него страната е можела да заложи много по-амбициозни цели за приходите и да свие дефицита до 4-4,5%, ако институциите бяха подходили по-отговорно към бюджетната система.