Кой реално издържа държавната администрация в България

Остър сблъсък за милиардните дългове, съкращенията в администрацията и финансовия суверенитет на България избухна между икономистите Ваня Григорова и Михаил Кръстев и финансиста Левон Хампарцумян в предаването „Тази сутрин“ по bTV. Повод за дебата стана очакваното окончателно приемане в парламента на решението за вдигане на тавана на държавния дълг с 3,8 милиарда евро, което предизвика сериозни спорове между управляващи и опозиция.

Спор за пенсионните фондове и милиардите евро

Ваня Григорова изрази крайно скептична позиция относно необходимостта от поемането на нов дълг и посочи алтернативни източници за балансиране на държавната хазна. Тя предложи радикални промени в осигурителната система, включително премахване на задължителния характер на частните пенсионни фондове.

„Истината е, че имаме сериозен дефицит и той не може да се компенсира без заем в момента. Но дългосрочно трябва да се предприемат мерки за неговото намаляване. Например осигуряването в частните пенсионни фондове да не е задължително, защото там отиват около 1,53 милиарда евро годишно. Половината от този заем нямаше да се наложи да го вземем, ако едни частни пенсионни фондове не прибираха по силата на закон едни средства от работещите български граждани, без да дадат никаква гаранция за пенсиите, които след това ще изплащат“, коментира Григорова.

Като втора спешна мярка тя посочи пълното премахване на максималния осигурителен доход, което по нейни изчисления би генерирало допълнителни 2,56 милиарда евро годишно в държавния бюджет. Синдикалистката напомни, че срещу България вече е задействана процедура по свръхдефицит, която ще доведе до тежки финансови санкции, ако не се изпълнят европейските предписания.

Прислужници или пълноправни членове

Икономистката остро критикува начина, по който страната се интегрира в европейските структури, описвайки настоящата ситуация като загуба на суверенитет.

„Влизането в еврозоната, както господин Хампарцумян ни го представяше като влизане в Клуба на богатите, но не довършваше с това, че ние влизаме там като прислужници, а всъщност на нас ни коства изключително много и ние виждаме, че още преди тази година да е завършила, те започват процедура. Това е предварително. Тоест те дори не изчакват годината да свърши и да видят реално какъв ще бъде дефицитът, налагат предварително процедура. И това е всъщност загубата на суверенитет. Загубата на суверенитета е от това, че вече ти предписват какво да правиш, включително могат да ти напишат и бюджет. И тогава защо избираме ние правителството“, заяви Ваня Григорова.

Финансистът Левон Хампарцумян побърза да репликира нейните думи, като призова за по-голямо самочувствие и по-високо качество на българското представителство в чужбина.

„Когато говорим за Европейския съюз с „те“ - не е "те", а "ние", защото ние сме част от Европейския съюз, пълноправен член. Това, че може би не пращаме най-добрите си хора във Франкфурт, Брюксел и тъй като нататък, е друг въпрос. Сега какво да направя, че госпожа Григорова не се чувства като в клуба - просто трябва по-често да отиде там, да види за какво става дума“, отбеляза банкерът.

Размяната на реплики бързо премина в лични нападания, след като Григорова подчерта класовото разделение между двамата. „Той е банкер и е богат. Той е изключително богат. Аз няма как да се чувствам част от неговия клуб“, посочи тя. Хампарцумян отвърна, че е работил пет години в металургичния комбинат „Кремиковци“ и отлично знае „две и двеста“.

Разходите и заплахата от солени лихви

Икономистът Михаил Кръстев премести фокуса на разговора върху деструктивните модели в разходната част на бюджета. Според него държавата не страда от липса на приходи, тъй като те бележат рекордни стойности, а от лошо управление на харчовете.

„Проблемът през последните години не е в приходната част. Проблемът са разходите. Проблемът е счупените модели на автоматизация. Проблемът е счупеното швейцарско правило, което беше нарушено в предходните години, а сега се борим да остане. Когато спазваме правилата, трябва да ги спазваме и в двете посоки“, категоричен бе Кръстев.

Той предупреди, че потенциалната глоба от Европейската комисия в размер на 60 милиона евро е нищо в сравнение с индиректните щети от влизането в спиралата на дълговете. Излизането на международните пазари при условия на свръхдефицит ще принуди държавата да плаща много по-високи премии на инвеститорите. Лихвите по новите емисии могат да набъбнат до над 300 милиона евро на годишна база заради влошения кредитен профил на страната.

Левон Хампарцумян призова икономическото състояние на България да спре да се използва за политическа пропаганда и лични дивиденти. По думите му дисбаланси винаги ще има, но решението не е в писането на популистки точки, а в професионалното отношение и максималното използване на предимствата на единния пазар.

На финала анализаторите се сблъскаха и по темата за съкращаването на 10% от държавната администрация и плащането на лични осигуровки от чиновниците. Григорова защити служителите, заявявайки, че заплатите в обществения сектор не надвишават тези в частния, докато Михаил Кръстев уточни, че реалните държавни служители са много по-малка част от общо 700 000 души в публичния сектор, което променя мащаба на евентуалната реформа.