Експерти дебатират мерките за овладяване на бюджетния дефицит

Предложеният извънреден данък върху свръхпечалбите и начините за овладяване на бюджетния дефицит в България предизвикаха остър спор между икономистите Лъчезар Богданов, Любомир Дацов и Ваня Григорова. В ефира на телевизия NOVA тримата експерти изразиха коренно различни позиции относно необходимостта от нови данъци, очакваните приходи и липсата на реформи в разходната част на държавната хазна.

Съмнения за очакваните приходи

Членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов постави под сериозно съмнение прогнозираните постъпления от планираните правителствени мерки. Според него основният проблем е, че Министерството на финансите не предлага достатъчно мерки за ограничаване на разходите.

„Мога да се хвана на бас, че два пъти по-ниски ще бъдат приходите, които ще съберат от това, което обявиха“, заяви категорично Дацов. Той смята, че ако са необходими по-високи данъци, те трябва да бъдат въведени по общия ред, а не чрез облагане само на избрани сектори от икономиката.

Защита на облагането на банките

Ваня Григорова защити напълно обратната теза, акцентирайки върху сериозния ръст на банковите печалби от 588 процента. Според нея е напълно оправдано част от тези средства да бъдат насочени директно към държавния бюджет.

„Българският бюджет има нужда от средства, така че да плаща пенсии, майчинство, обезщетения за безработица“, посочи Григорова. Тя настоява и за стриктно регулиране на банковите такси, които според нея са сред основните фактори за рекордните печалби на финансовия сектор. „Категорично трябва да се регулират таксите“, добави икономистът.

Риск от огромна непредвидимост

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка върху свръхпечалбите като извънредна мярка, до която трябва да се прибягва единствено в крайни ситуации. Той изрази притеснение, че не е достатъчно ясно защо ставката е определена точно на 33 процента, кои сектори трябва да попаднат в обхвата и по какъв критерий една печалба се определя като „свръхпечалба“.

„Рискът е по-скоро в дългосрочното въвеждане на една огромна непредвидимост в данъчната среда“, предупреди експертът.

Дебат за домакинския бюджет

Тримата икономисти се разминаха сериозно и по фундаменталния въпрос дали държавата трябва първо да намалява разходите, или да увеличава приходите. Григорова използва аналогия с домакинския бюджет, за да илюстрира позицията си: „Когато трудно си плащате тока и трудно си осигурявате необходимите неща за детето, вие какво правите – режете му закуската или търсите начини за увеличаване на приходите?“.

Богданов отговори със своя собствена аналогия: „Ако не можеш да си позволиш памперс за детето, не пиеш капучино за 6 евро всеки ден“. Той обърна внимание и на растящата цена на държавния дълг, като посочи, че лихвените разходи, които преди няколко години са били под 350 милиона евро, вече могат да достигнат около 1,7 милиарда евро. Водещият въпрос според него трябва да бъде как България да запази икономическия растеж, инвестициите, ниската безработица и увеличаването на доходите.

Любомир Дацов прогнозира, че бюджетният дефицит може да остане на нива около 3,8 процента, но изрично подчерта, че еднократните приходни решения не могат да заместят нужните структурни промени. „Кърпенето с еднократни мерки просто няма да помогне в ситуацията, защото това е бягане на дълги разстояния. Това не е спринт“, заключи бившият финансов заместник-министър.