Умираш, а частна линейка не може да те закара до болницата - защо?

1
Това пита Петко, които се завърна в България и се опитва да помогне с каквото може
Това пита Петко, които се завърна в България и се опитва да помогне с каквото може

 

Това пита Петко, които се завърна в България и се опитва да помогне с каквото може в борбата с коронавируса

Петко е млад програмист от София. Живее известно време с родителите си във Виена, където с интерес наблюдава австрийската здравна система и я сравнява с нашата. Сега, той е обратно в България и се опитва да помогне с каквото може, през личния си блог.

"Преди 3 или 4 години имах досег с австрийската здравна система и ми стана много интересно как хората там са доста подредени. Лекарите и парамедиците, които обслужват линейките, са с униформи, стегнати, доста подредена изглежда цялата им система. И това ме накара да се замисля това защо изглежда по различен начин в България. Линейките по какъв начин изглеждат, как хората са по-скоро разочаровани и недоволни, а там са едни млади момчета и момичета, които изглеждат супер щастливи от това, което правят и са щастливи, че помагат. Всички ставаме свидетели в момента на една система, която на практика не функционира. Хора чакат с часове и дни линейка, която уж трябва да е спешна помощ. Въпросът не е дали е приложимо, такъв модел трябва да бъде приложен на всяка цена ако системата иска пациентите да могат да разчитат на нея. В противен случай имаме една спешна помощ, която е парализирана и една такава вълна като коронавирус показва как такава система не съществува", споделя пред Actualno Петко Божинов.

В България съществуват два типа медицинска помощ – спешна и бърза. Според сега действащата нормативна уредба Спешната помощ е държавна функция, изпълнявана от Центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна, отговарящи на телефон 112. Вторият тип е бързата помощ. Това са линейките, които се оперират от частния сектор, било то частни болници или компании. Съгласно чл. 99 от Закона за здравето, държавата организира и финансира системата за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. А частните линейки у нас могат да обслужват само пациенти, които не са спешни.

"Моята първа идея беше да предложа на БЧК да закупят линейки и да започнат да оперират с тях, като вярвах, че обслужването ще се подобри, ще има повече линейки. Свързах се с БЧК, те ми казаха, че това няма как да стане, че са имали няколко линейки, но са ги дарявали на Центъра за спешна медицинска помощ. И че те по-скоро нямат юридическото право да го правят, да предоставят такава услуга. Това ме накара да задълбая в тази посока. Установих, че всъщност има блокаж на частните компании и юридически лица да оперират линейки, спешна медицинска помощ. Блокажът се изразява в това, че те нямат право да транспортират, да превозват пътници, които са в спешно състояние. Ако някой пациент има живото-застрашаващо състояние, той няма право да звънне на частна компания. Той може, но ако те се погрижат за него, те ще бъдат в нарушение на закона. И могат да звънят само на 112. И единствената опция е да бъдат транспортирани от Центровете за спешна медицинска помощ", допълва младежът.

Като единствено решение Петко вижда реформа в спешната помощ и промяна на сега действащите нормативни актове, които да позволят на частните линейки да превозват пътници в живото-застрашаващо състояние, облекчавайки Центровете за спешна медицинска помощ и осигурявайки повече екипи и коли. От частния сектор са на същото мнение.

Поглед от бранша

"Реформата е повече от наложителна, първо защото съществуващата нормативна уредба е безумно стара. Наредба 25, която регламентира спешната медицинска помощ, е издадена преди 21 години в далечната 1999 година, когато частните субекти в здравния сектор бяха твърде малко. Оттогава е претърпяла 2 съществени промени, едната е през 2001 година, обектът на Спешната помощ е прецизиран и има общо разписание на функциите на Спешната помощ, член 9-ти. Там изрично е посочено, че неспешните случаи могат да се възлагат на държавни или общински болници. През 2014 година в наредбата са добавени функции, свързани с донорските ситуации, че спешна помощ превозва донори и донорски материали. Така действащата наредба създава един правен вакуум, в чл. 11 не са включени частните болници, които са съществен дял от пазара за здравни услуги в момента и те са оставени извън обхвана на наредбата. Това поражда правни абсурди, когато пациент потърси спешна помощ в частна болница и трябва да си заплати за оказаната медицинска услуга, ако състоянието му не налага прием в болницата", споделя Антон Димов, който е управител на компания за частни линейки.

"В Австрия държавата позволява на частните компании да оперират Спешната медицинска помощ. Дори за град Виена, общината сключва договор с няколко частни компании, сред които Австрийският Червен кръст, Зелен кръст и още няколко такива частни компании, които предоставят линейки на разположение. Една линейка може да транспортира пациенти както в спешно, така и в неспешно състояние. Ако линейката бъде назначена от доктор и ако гишето на болницата звъннат и изпратят линейка на адрес, тя може да го вземе от адреса, да го закара до болницата и след това да си го върне обратно на адреса. т.е. тя малко или повече може да изпълнява функциите на своеобразно такси. И това се покрива от австрийската здравна каса, пациентът не плаща за това нещо. Пациентът плаща ако сам звънне и се окаже, че не е спешен случай", категоричен е Петко от опита си в чужбина.

"Теоретично можем да достигнем нивото на развитие на европейските общества, но в България не си го представям да се случи скоро. За да се стигне до това нещо, трябва да се завърши всеобхватната здравна реформа, която започна преди 30 години и с всеки следващ здравен министър се връща в изходна точка. Всеки министър започва реформата по свой модел и няма политическото време, а вероятно и политическата воля, за да я завърши до някакъв краен вариант", казва Антон.

"Аз се свързах с БЧК и с хора на по-ръководни позиции, които ми обясниха, че държавата има национални приоритети, свързани с общественото здраве и те няма как да променят закони, което звучи така: В момента държавата прави всичко по силите си за обслужването на тези национални приоритети, сред които общественото здраве и ние всички сме в добро обществено здраве. Което за съжаление на мен ми звучи абсурдно", допълва Петко.

Но всяка извънредна ситуация, изисква извънредни решения и промени. Преди месец здравният министър проф. д-р Костадин Ангелов сам предложи частните линейки, такситата и МВР да помогнат на Спешната медицинска помощ, за съжаление до конкретни решение така и не се стигна.

"Срещата беше по-скоро опознавателна, министър Ангелов искаше да се запознае с някои представители на частните линейки. В рамките на половин час всеки един от присъстващите 5 фирми направи своето кратко представяне и срещата завърши с уговорка да изпратим цена за единица Ковид-болен. Беше даден срок от 1 ден. Ние изпратихме нашата оферта, предполагам, че и другите колеги от срещата също са изпратили, но до момента нищо не се случва. За мен е неразбираемо защо се отделя обществен ресурс под формата на бусовете, които обслужват жандармерия и полиция за превоз на седнали болни, при положение че това нещо нито е полезно за полицаите, които са вътре в линейките, нито за самите болни създава комфорт на превоз, а ние, които разполагаме с необходимото оборудване и можем да предоставяме тази услуга, сме изключени от процеса.

Нашите екипи, тъй като нямаме право на спешна дейност, основно се състоят от шофьор и санитар. Те са обучени да оказват първа медицинска помощ, всички имат шофьорски книжки. А знаете, че курсът по първа долекарска помощ е част от процеса за придобиване на правоспособност. В този смисъл ние можем да оказваме само първа помощ, ако пациентът предварително или негов близък е заявил, че по време на транспорта ще се нуждае от медицинска помощ и грижа - тогава ангажираме лекар, медицинска сестра или фелдшер, в зависимост от състоянието на болния и ги осигуряваме допълнително, но това са специалисти, които осигуряваме само с предварителна заявка. Тъй като ние не сме лечебни заведения и не можем да назначим щатен персонал. А и не за всеки транспорт е необходима медицинска помощ", споделя Димов.

Той твърди, че напрегнатата пандемична обстановка в страната и липсата на достатъчно държавни линейки принуждава хората да търсят платени алтернативи.

"Определено има повишено търсене в сектора. При мен примерно в последните 2 месеца – октомври и ноември са превозени над 50 Ковид-болни. Различно е, има дни в които се посещава по 1 адрес, има дни, в които се посещават по 3-4, но така или иначе има търсене."

Въпреки че законът ограничава правомощията на частните линейки, в желанието си да помогнат те често приемат и заявки за спешни случаи.

"Всичко, което не е забранено се счита за разрешено. Случвало се да е получим заявка за домашен преглед от лекар, с когото работим, отиваме на адрес и се оказва, че болният се нуждае от спешен превоз в болница, тъй като състоянието не позволява да бъде лекувано вкъщи. Тогава се прави преценка – дали състоянието на болния позволява да се изчака Х часа екип на Спешна помощ или след разясняване на риска от транспорта от страна на близките и болния, ако той е в състояние да взима решение, с подписано информирано съгласие и ние извършваме спешния превоз до лечебното заведение. Но това са случаи, в които ние имаме лекар в екипа, на своя глава не рискуваме, тъй като принципът е, че спазваме правилата за добра медицинска практика. Винаги се преценява отношението риск-полза. Ако рискът е по-голям от ползата, отказваме.

Първото, което трябва да направи министерството в лицето на неговия министър, е да даде някакъв статут на частните линейки. Това е проблем, който съществува не сега във връзка с коронакризата, а по принцип. По улиците на страната се търкалят образно казано достатъчно много технически изправни средства, които могат да бъдат включени в помощ на спешната медицинска помощ, но някой трябва да създаде правната рамка за това. Как точно ще се случи, дали с промяна в Закона за здравето, дали с промяна в Закона за лечебните заведения или с промяна на наредбата, е въпрос на политическо решение. Но ние се считаме за равноправни доставчици на здравни услуги, в частта специализиран медицински транспорт и за нас е неразбираемо защо държавата години наред отказва да адаптира законодателството и да ни позволи да извършваме своята дейност в полза на обществото", разказва Антон.

Институционалната гледна точка

Потърсени за коментар по темата от Здравно министерство отговориха писмено, че "на този етап не се предвижда реформа в системата за спешна медицинска помощ." И допълниха:

"В условията на епидемия от ново заболяване, за което все още няма лечение, постоянно увеличаващият се брой пациенти с COVID-19, които имат нужда от спешна помощ и болнично лечение, предизвика сериозен натиск върху системата на спешна помощ, особено в големите градове – София, Пловдив и Варна.

Министерство на здравеопазването търси различни механизми, чрез които в тази извънредна ситуация да осигури необходимата медицинска помощ за всички нуждаещи се и транспорта на лицата в карантина при необходимост от хоспитализация. Във връзка с това беше взето решение МВР да подпомогне ЦСМП София като осигури автомобили и служители, които са изкарали курсове за парамедици, които да се отзовават на повиквания за леки случаи, както и да подпомагат транспортирането на лицата в карантина до болнично заведения. Допълнително бяха проведени срещи и с представители на таксиметрови компании и на частни фирми, които извършват транспорт на трудноподвижни или неподвижни пациенти, с оглед проучване на готовността и възможностите им да окажат съдействие, в случай че има такава необходимост."

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Днес го дават 42 градуса. Дали да не си обуя сандалите без чорапи?

Харесай Дунавмост във Фейсбук