Учени уловиха край бреговете на Португалия “праисторическа“ Мантиева акула, която живее в океанските дълбини.

Специалистите от местния Институт за моретата и атмосферата се натъкнали на „чудовището от дълбините“ край Алгарве през лятото, докато работели по европроект за намаляване на нежелания улов. За „находката“ се съобщава едва сега след като е била изучена, отбелязват редица издания, пише Дарик.

Експертите уловили с траулер акулата с дължина 1.5 метра на дълбочина 700 метра във водите в близост курорта Портимао.

Мантиевата акула, често наричана „жив фосил“, е страховито животно, живеещо на планетата ни още от времето на динозаврите, вече поне 80 млн. години, макар че това е въпрос на дискусия. Ареалът й е обширен, но разпокъсан, тя обитава територии от Атлантическия и Тихия океан. Броят на тези акули е малък, а те рядко се срещат поради това, че живеят на голяма дълбочина в океана.

Мантиевата акула е с тъмнокафяво змиевидно тяло, а гръбната, коремната и аналната перки са много назад. Достига дължина до 2 метра. Има около 300 зъба, всеки с три върха, заострени като игли. Зъбите са подредени по специфичен начин в 25 реда. Морският хищник се храни с предимно с главоноги, но също така и с хрущялни риби и други акули, поради което се приближава към повърхността. За да си набави храна, акулата огъва тялото си и прави отскок, а захапката й не позволява бягство от страна на жертвата. Поглъща плячката си цяла.

Характерно за този вид акула е, че няма специфичен размножителен период. Ражда между 2 и 15 живи малки след бременност, която е най-дългата сред гръбначните животни – 42 седмици.

Някои смятат, че Мантиевата акула се е запазила в настоящия си вид в продължение на милиони години и почти не е докосната от еволюцията откакто обитава световния океан. Това мнение обаче не се споделя от всички изследователи.

Предполага се, че „живият фосил“ от праисторията е вдъхновил моряшки истории за морски чудовища.