Откритието отваря път за ранна превенция на заболяването

След 17 години изследвания учени от САЩ разкриха точния механизъм, по който често срещана чревна бактерия предизвиква рак на дебелото черво, съобщават от "24 часа". Откритието дава отговор на дългогодишна медицинска загадка и създава реални предпоставки за разработване на нови методи за блокиране на уврежданията в органа.

Липсващото звено

Още от 2009 година научната общност знае, че бактерията Bacteroides fragilis може да предизвика образуването на тумори, като секретира специфичен токсин (BFT), който уврежда чревната лигавица. Досега обаче точният механизъм на свързване на токсина с клетките оставаше неизвестен.

Многоинституционален екип, ръководен от изследователи от Онкологичния център "Джонс Хопкинс Кимел", установява, че токсинът първо трябва да се свърже с рецептора клаудин-4 в гостоприемника, за да причини увреждане. Резултатите от мащабното проучване са публикувани в престижното списание "Нейчър".

Синтия Сиърс: "Правихме редица опити през годините да идентифицираме рецептора, така че това е вълнуващ момент. Разбирането на това как действат бактериалните токсини може да отвори врати към нови подходи за откриване и терапия на свързани заболявания, включително диария, колоректален рак и инфекции на кръвния поток."

Епидемия сред младите хора

Проблемът с колоректалния рак придобива размерите на епидемия през последните години, като заболяването засяга все повече пациенти под 50-годишна възраст. Експертите посочват като основни фактори консумацията на ултрапреработени храни, затлъстяването и микропластмасата.

Наднорменото тегло сред младите бележи най-рязък скок през последните две десетилетия, което води до извода, че поддържането на нормални килограми може да предотврати около 20% от случаите на този вид рак. Дисбалансът на чревната флора, причинен от прекомерна употреба на антибиотици, също прави микробиома уязвим за токсични атаки.

Молекулярна примамка

Идентифицирането на рецептора е постигнато чрез CRISPR скрининг на целия геном, извършен от Максуел Уайт в сътрудничество с Медицинския факултет на Харвард. Учените са "нокаутирали" хиляди гени, докато не открили, че при премахването на клаудин-4 токсинът не успява да пробие защитната бариера на дебелото черво.

Максуел Уайт: "Отне известно време, за да заработи анализът и да се валидира подходът, но след като успяхме да направим скрининга, клаудин-4 беше ясен, категоричен хит."

На базата на това откритие изследователите вече са разработили молекулярна примамка – разтворим протеин, който имитира рецептора. При тестове с мишки токсинът се е свързвал с примамката вместо с реалните клетки, което успешно е защитило животните от увреждания. В момента екипът търси начини този блокиращ подход да бъде приложен безопасно и при хората.