Цветлин Йовчев: Атаките в Черно море грозят страната с рецесия
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Бившият шеф на ДАНС поиска общи действия с Румъния и НАТО
България може да изпадне в тежка икономическа рецесия, ако продължаващите атаки срещу търговски кораби в Черно море доведат до ограничаване на трафика или временно затваряне на родните пристанища. За този риск предупреди бившият председател на ДАНС, бивш вътрешен министър и вицепремиер Цветлин Йовчев в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Според него страната ни трябва спешно да потърси общо решение с Румъния, НАТО и Европейския съюз за защита на корабоплаването, тъй като не разполага със собствени технически средства за противодействие на морските дронове далеч от брега.
Поредицата от инциденти с плавателни съдове в българската изключителна икономическа зона поставя на изпитание както способността на институциите да реагират, така и цялостната система за национална сигурност. „Страната ни максимално бързо, със съгласувани действия заедно с Румъния, трябва да проведе консултации по линия на НАТО и Европейския съюз и да се намери механизъм, с който да се защитава трафикът в Черно море“, заяви Цветлин Йовчев в ефира на телевизията.
Освен пряката заплаха за живота на цивилните моряци, ситуацията крие и сериозен икономически удар. По изнесените от Йовчев данни през двете основни български морски пристанища преминават около 40% от вноса от държави извън Европейския съюз, както и значителен дял от износа на страната. „Ако продължат тези процеси и се затрудни, а не дай си Боже, се стигне до затваряне на пристанищата за известен период от време, това може да доведе до изключително тежки икономически последици за България. Дори можем да влезем в рецесия“, предупреди бившият вицепремиер.
Дефицити в отбраната и правен казус в морето
Самостоятелните действия срещу безпилотни плавателни съдове извън териториалните води на страната повдигат и сложни международноправни въпроси. Евентуална атака срещу морски дрон в тези зони крие риск от дипломатически и военни усложнения. „Ако бъде атакуван морски дрон не в териториални води, това може да бъде изтълкувано като намеса в конфликт. Именно затова е необходимо да бъдат проведени консултации по линия на НАТО и Европейския съюз“, посочи гостът в студиото.
Вторият съществен проблем пред българската армия е липсата на технически капацитет за неутрализиране на подобни обекти на голямо разстояние от бреговата линия. Докато разузнавателните полети на френски самолети и системите AWACS дават възможност за ранно откриване и проследяване на кораби и безпилотни апарати, България няма с какво да им въздейства ефективно на такава дистанция. „Към момента ние нямаме такива способности. Именно затова е необходимо в много кратки срокове тези недостатъци да бъдат отстранени“, коментира Йовчев.
В отговор на нарастващите военни рискове той настоя за изработването на нова отбранителна доктрина. По думите му документът трябва да бъде подготвен от Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет и при необходимост гласуван от Народното събрание. Тази доктрина следва ясно да разпише механизмите за защита на териториалните води, изключителната икономическа зона, крайбрежието и въздушното пространство, включително при евентуални ракетни атаки.
Геополитическа несигурност и опасения за нова Ялта
На фона на обтегнатите отношения между Съединените американски щати и техните европейски партньори международната обстановка става все по-трудна за прогнозиране. Според бившия ръководител на контраразузнаването България трябва да бъде готова за бързи реакции при внезапна промяна на средата и да търси максимално тясно сътрудничество с водещите държави от Европейския съюз. „В момента имаме нужда от изключително силно разузнаване, контраразузнаване и изключително добра дипломация. Средата за сигурност, включително на геополитическо ниво, е с висока степен на неопределеност“, каза Йовчев.
Той засегна и дискусиите около риска Вашингтон и Москва да потърсят споразумение за преразпределяне на сферите на влияние по модела на договореностите след края на Втората световна война. „Не можем да прогнозираме какво ще стане с НАТО. В момента има изключително големи опасения, че е възможно американската страна да тръгне към договаряне от типа на една Ялта след Втората световна война“, заяви бившият вътрешен министър. Въпреки тези страхове той изрази мнение, че подобен сценарий трудно би се реализирал на практика, тъй като Русия не разполага с нужните икономически и военни ресурси, за да наложи ново разширяване на влиянието си.
Като важен контрапункт на тези процеси Йовчев открои декларацията от Дъблин. Според него документът изпраща ясен сигнал, че европейските държави няма да приемат едностранна промяна в архитектурата за сигурност на континента. Той напомни и базовия принцип, че решенията за прекратяване на военните действия принадлежат единствено на Украйна и не могат да ѝ бъдат налагани от външни сили.
Трябват ли кризисни запаси за три денонощия
По отношение на препоръките в редица европейски страни гражданите да поддържат домашни запаси от първа необходимост за поне три денонощия при извънредна ситуация, Цветлин Йовчев зае умерена позиция. Той обясни, че мерките в Западна и Северна Европа са продиктувани от рискове за прекъсване на електроснабдяването, водоснабдяването, доставките на храна и електронните разплащания. „Мисля, че на този етап това е малко пресилено, но може да се обмислят и такива мерки за бъдеще“, коментира експертът в ефира на NOVA NEWS, допълвайки, че към момента подобни стъпки у нас не са наложителни.
В заключение бившият председател на ДАНС призова специалните служби да следят активно всички потенциални рискове пред страната. „Основният източник на заплахи за нас в момента е Руската федерация. Тези заплахи могат да бъдат реализирани по различни сценарии“, обобщи Цветлин Йовчев.























